Приключи тазгодишният археологически сезон на средновековната крепост „Боженишки Урвич“. Проучванията се проведоха през август и донесоха нови ценни сведения за историята на обекта, както и забележителна находка – трети златен солид на византийския император Юстиниан I.


За извършването на предвидените в план-сметката на Исторически музей – Ботевград дейности Община Ботевград осигури финансиране в размер на близо 15 000 евро.


За трета поредна година археологическите проучвания бяха извършени от екип в състав гл. ас. д-р Методи Златков и гл. ас. д-р Николай Димитров от НАИМ при БАН, археолога Николай Маринов, студентите по археология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Йоана Ненкова и Стефан Иванов и директора на Исторически музей – Ботевград Рени Петрова.


Работата през настоящия сезон беше съсредоточена в сектор, в който археолозите разкриват останки от късноантична постройка и богат нумизматичен материал. Именно там през 2025 г. бяха намерени два златни солида на император Юстиниан I. Тазгодишните разкопки добавиха към тях още един солид, превръщайки находката в един от акцентите на археологическия сезон.


Монетите са сред най-важните свидетелства за продължителния живот на крепостта. Нумизматичният материал от „Боженишки Урвич“ наброява над 1500 монети и позволява на специалистите да проследят различни периоди от историята на обекта.


При по-старите археологически проучвания, провеждани между 1972 и 1989 г., са открити около 1400 монети от Средновековието, преобладаващата част от които са от XIV век. Сред находките обаче присъстват и значително по-ранни екземпляри. Късноантичните монети са под 100, като най-ранните сигурно датирани са от времето на император Констанций II. Открити са също монети на Анастасий I, Юстин I и Юстиниан I. Известни са и единични римски монети от III век, макар според археолозите те да са без сигурен археологически контекст.


Още от старите разкопки са известни две златни монети – солид и тремис на Юстиниан I. Новите находки допълват ценния нумизматичен комплекс и дават допълнителни основания за задълбочено изследване на късноантичния период на крепостта.


Важни резултати са постигнати и при довършването на разреза между двете крепостни стени. Това позволява на специалистите да прецизират хронологията и датировката на отделните строителни периоди и да добият по-ясна представа за предназначението на проучваната постройка.


Според археолозите става дума за част от двуетажна сграда, долепена до външната крепостна стена и притежавала сравнително богат инвентар. Работната хипотеза на екипа е, че тя вероятно е изпълнявала военни функции.


Проучванията са поставили и въпрос, свързан с извършена в миналото реставрация на част от крепостната стена. Археолозите са установили, че възстановеният участък не следва по-ранен зид, а е изграден направо върху културния пласт. Според екипа тази неправилна реставрация следва да бъде премахната, за да може секторът да бъде проучен изцяло. Подобна намеса обаче е свързана с редица административни процедури и затруднения.


Резултатите от възобновените археологически проучвания на „Боженишки Урвич“ вече предизвикват интерес и извън Ботевград. По информация на Исторически музей – Ботевград се работи по създаването на филм, а резултатите от проучванията предстои да бъдат отразени и в престижното издание „National Geographic“.


Признание за работата на музея беше и участието му през миналата година, за първи път в неговата история, в изложбата „Българска археология 2025“ в Националния археологически институт с музей при БАН. Това е още едно свидетелство за научната стойност на резултатите, постигнати след възобновяването на археологическата работа на крепостта.


Според директора на Исторически музей – Ботевград Рени Петрова „Боженишки Урвич“ е добре поддържан и социализиран обект, който съчетава значимостта на археологическа старина с потенциала на привлекателна туристическа дестинация.


Извършените през годините проучвания, консервация и реставрация имат важна роля не само за съхраняването на крепостта, но и за изграждането на отношение към културното наследство. Продължаващата археологическа работа поддържа обществения интерес към „Боженишки Урвич“ и постепенно добавя нови страници към многовековната история на един от най-значимите археологически обекти в Ботевградския край.