Марияне, вече натрупа няколко месеца като изпълнителен директор на Балкан, като едновременно с това и помагаш на терена. Как ти се струва новата работа?
- Добре, харесва ми. Даже е идеално, тъй като се занимавам с футбол.
- Хванал си се с "Б" група, където е доста по-тежко от Левски и ЦСКА например? С какви проблеми се сблъсква един директор в Ботевград?
- Трудностите са навсякъде в България, не само в Ботевград. Няма условия и за професионалния отбор, и за децата. Липсват качествени терени. Такава е действителността в България. Особено тежко е сега. Като завали, става страшна кал. Жалко, защото родителите могат да се уплашат, че децата им ще се разболеят и да ги спрат.
- Вие ли търсите спонсори или клубът е подсигурен?
- Парите ги осигурява президентът на клуба. С каквото мога, помагам. Не сме по големите обещания, но целта е като предложим нещо на футболистите, да го изпълняваме коректно.
Подсигурили сме пари за този сезон
Играчите на Балкан са спокойни, защото взимат редовно всичко, което заработват. Това е важното.
- Имате ли амбиция да направите база, която поне да доближава образците в Германия?
- Разбира се, всички в града го искаме, но опира до пари. Не само Ботевград, а всеки център в "Б" и "В" група трябва да има поне по едно изкуствено игрище. Целта е да се пази здравето на децата. Да са на въздух, да тичат. Пък дали ще станат професионални футболисти, не е толкова важно.
- Има ли сред подрастващите толкова таланти, колкото навремето, когато вие бяхте юноши? Тогава държавата полагаше доста грижи за малките спортисти.
- Деца винаги ще има, въпросът е да ги запалиш по спорта. Това става, като им осигуриш условия. Разбира се, важна е и работата на треньорите.
- Трудно ли е да привлечеш за футбола децата на Ботевград, където на почит е баскетболът?
- Има достатъчно деца и за футбол, и за баскетбол. А и трябва да минат години, преди да стигнем най-популярния спорт в Ботевград. Честно казано, не знам дали е възможно, а и не искам да го стигаме. Аз също харесвам много баскетбола като игра. В Ботевград, а и в цяла България баскеболният Балкан е институция!
- Как приехте изхвърлянето на баскетболния тим във втора дивизия?
- Болно ми беше! На всички хора в Ботевград им беше мъчно! Не можаха да изчакат два часа, за да приемат финансовите гаранции на Балкан. В същото време федерацията търпи по 4-5 месеца някои отбори, направо ги пусна без пари. Да не споменавам имена! Те се знаят де, Левски и ЦСКА.
- Това дразни доста хората в по-малките градове и отбори - толерирането на едни и същи клубове.
- Не, вижте, трябва да има големи отбори, а за България това са Левски и ЦСКА.
- Балкан не е по-малък в баскетболно отношение.
- Така е, а постъпиха брутално с него. Върнаха го една-две години назад.
- Как се развива кариерата ви на футболист, докога ще помагате на терена?
- Докато мога - тази година, следващата. По-точно, ще играя, докато ме държат краката
- Държат ли ви?
- Е, на 20 години бях по-добре с краката.
- Като гледате нивото в "А" група, може ли да се справите сега във водещите ни отбори?
- Оценки на себе си не давам. Пък и нека не подценяваме футболистите в "А" група. Нивото не е толкова ниско, колкото се опитват да го изкарат. В елита ни лоши играчи няма.
- Толкова ли е голяма разликата от "Б" група? Помним, Балкан падна 0:5 от ЦСКА за купата.
- Не бих казал, че е толкова голяма разликата, видя се и в самия мач. При ЦСКА обаче опитът и самочувствието са на съвсем друго ниво. Нашият отбор тепърва се изгражда. Нужни са ни попълнения. Ако не напролет, то другата година ще сме доста по-силни.
- Ще гоните ли влизане в "А" група?
- Не знам, има доста време.
- Повече от 10 години отсъствахте от България, накъде върви футболът ни?
- Не знам, промени определено има. И положителни, и отрицателни. Трудно е да преценя посоката. Категорично обаче вървим надолу откъм публика. Много малко хора ходят на мачове.
- Казахте, че не искате да правите бенефис с кебапчета и кюфтета. Все пак след година-две няма ли да ви достави удоволствие, ако съберете за мач приятелите от Славия, Левски, Балкан, Волфсбург, Кайзерслаутерн?
- Бенефиса го разбирам като тези, които правят на Запад. Да събереш 20-30 хиляди души. Тук колко ще дойдат? 1000? По-скоро 500! Ако ще е за толкова човека,
по-добре да опънем масите с кебапчета
Тук хората някак си завиждат. Не се получава.
- Какво мислите за националния тим, познавате повечето момчета? Нямаме треньор, трябва да наваксваме и точки?
- Сега или след месец треньор ще има. Важното е да се намерят футболисти. Дано да бием Ирландия, нещата могат да се обърнат. Трябва обаче играчите да се влагат повече на терена. Българските национали като че ли не го правят за момента.
- В този смисъл, какво ни попречи да запишем на еврофиналите в Португалия поне точка?
- Опит. В Португалия не бяхме толкова зле. Поне в два от мачовете. Големите отбори обаче вкарват, когато им се отвори шанс. Ние не успяхме.
- Чувате ли се още с момчетата от онзи тим?
- Да, поддържам контакти с бивши колеги.
- Изкарахте най-хубавите си години в Германия. Българите бяха звезди на Бундеслигата, а сега никой не иска да ни купи не само там, а и в други елитни първенства. Причината?
- Дано не е заради качествата на футболистите. По-скоро пазарът се обърна след новите правила. Вече има много свободни футболисти. Клубовете предпочитат да купят африканци и южноамериканци на по 15-16 години и да ги развият. Излизат им страшно евтино, а изборът е огромен.
- Как виждате борбата за титлата в България?
- Дано първенството да е интересно, това е по-важно от името на шампиона.
Иначе желая титла на Левски
- Как виждате Славия, гледахте им контролата с Монтана преди броени дни?
- Клубът обиграва нов отбор, Славия иска да произвежда млади играчи. това е похвално. На отбора обаче му отива по-високо място в класирането.
- Синът ви тренира футбол в Славия, на какъв пост играе?
- Още са малки, не можеш да ги разбереш. На 10 години е.
- Има ли интерес към спорта на дядо си - баскетбола.
- Уж има, ще видим дали ще го развие.
- В София ли живеете?
- Да. Пътувам всеки ден до Ботевград. Затова и обичам уикендите след мач. Тогава съм в София при семейството.
- Как разпускате?
- Разхождаме се по Витоша, в планината се чувстваме отлично. Водим децата на кино, нормални неща.
- Питах ви за футбола, но как се е променил българинът за тези 10 години?
- Някак си е озлобял. Не поздравява. Просто да ти каже "Добър ден", като се разминавате.
- Така е на Запад, хората се поздравяват дори когато не хранят добри чувства един към друг.
- Така правят културните хора.
- Поддържате ли връзки в Германия, конкретно в Кайзерслаутерн?
- Почти не. Останаха малко познати. Специално в Кайзерслаутерн се смениха доста хора.
- Значи затворихте страницата "Германия"?
- Не, абсурд. Имам къща там, един ден мога да се върна. Не знам къде ще ме отведе животът.
- Мнозина от съотборниците ви вече карат треньорски курсове. Вие нямате желание или предпочитате ролята на мениджър?
- Все ме мързи да започна курсове. Нещо не ми се учи, а трябва.
- Мнозина футболисти са ми казвали, че нямат нерви за треньорство.
- Нерви има във всяка професия. Зависи къде ще попаднеш. Ако си треньор, но имаш пълната подкрепа на клубния президент, работата може да върви спокойно.
- Намираш ли време за друг спорт - тенис, ски?
- Ходим на ски, най-често в Боровец.
Жената и децата карат по пистите, аз - в кафенетата
- В Боровец през зимата, а лятото?
- Слънчев бряг. Харесва най-вече на децата, защото е лудница.
- Не ви виждаме по мачове в София, дори на Левски.
- Нямам време заради ангажиментите ми с Балкан. Пък и знаете, когато се отвори хубаво време, предпочитам риболова. С приятелите веднага хукваме по язовири. Целта не е да ловим риба, а да си говорим. За спорт предимно.
- Кой е по-добър риболовец - вие или треньорът ви Кано Коцев?
- О, не може да се сравнявам с Кано. Той е класа.
Ивайло Йолчев