Любимецът на сектор "Б" върви по пътя на Боримиров и ако не иска да последва неговата съдба трябва да вземе пример от Любослав Пенев. А именно - при първото вмешателство в неговата работа да запознае футболната общественост със задкулисните игри на Тодор Батков

Изтикването на Георги Иванов в предни позиции е поредният добре обмислен, но неморален ход от страна на собственика на Левски Тодор Батков. Целта на адвоката е пределно ясна, но лошото е, че винаги се намират будали, наивници и неумерени оптимисти, които вярват в приказки и чудеса.

Очевидно футболните привърженици са толкова отчаяни от българската действителност, че и за сламката се вкопчват. Нищо, че е изцапана и мирише от километри. Без значение до къде ще ги отведе техният избор.
Как е възможно нормален човек да вярва на сладкодумните приказки на Батков, че ще остави цялата власт в ръцете на Георги Иванов и той ще определя политиката на клуба. И нещо повече. Още с назначаването на любимеца на сините фенове за старши-треньор, на "Герена" се заговори за положителна промяна. И това след като порочната практика в Левски през последните две години с назначаването и уволняването на треньори и директори продължава с пълна сила.  

Но каква всъщност е целта на Батков? За никого не е тайна, че през лятото той официализира Гонзо начело на клуба поради една единствена причина, а именно да се спаси от гнева на феновете. Тогава президентът на шампионите успя да се скрие зад широкия гръб на Гонзо. Но в случая най-лошото е, че по всичко личи, че той няма никакво намерение да се отказва от предварително начертания план и ще използва синята легенда до край. Не случайно Батков непрекъснато тръби в медийното пространство, че декларира пълната си подкрепа към Иванов и именно той ще взима крайните решения, що се отнася до спортно-техническата част.

Приказките и обещанията на адвоката обаче са в пълен разрез с неговите дела. Тук е мястото да напомним на крупния бизнесмен, че в спортно-техническата част не влиза само воденето на тренировъчните занимания и донякъде реденето на състава за официалните мачове, а се простира много по-надалеч.

Тоест, освен изброените по-горе функции, като спортен директор, Гонзо е в пълното си право да назначи треньор и заедно с него да се заеме със селекцията. Защото работата на собственика на футболен клуб не е да ходи да търси нови попълнения и да преговаря за личните им условия, а да осигури необходимите средства, с които да се привлекат нужните играчи.

Но за целта е нужно да се назначи точният човек, на когото да се даде пълен картбланш и гласува безрезервно доверие. И оттам нататък да му се търси отговорност при евентуален неуспех. Тези рационални действия обаче са напълно непознати на собствениците на българските клубове и в частност на Батков. Не че родните босове са толкова ограничени и не виждат на пръв поглед елементарните грешки.

Тук проблемът е друг - адвокатът, както и повечето президенти в България са господари на мига и предпочитат моментния комфорт, който си осигуряват с далавери и игрички, въпреки че той в повечето случаи води до фатални последствия. Въобще дългосрочните инвестиции и стратегия за поетапно изграждане на отбор, който постепенно да преследва целите си, не влизат в техните планове. Затова вместо Гонзо да се ползва с тези правомощия, Батков се изпъчи пред камерите и с гордост заяви, че лично той се занимава с този сложен процес, тъй като през последните години знайни и незнайни хора са забърквали непоправими каши.

Как няма да забъркват като неразборията в Левски е пълна и въобще не се знае кой за какво отговаря и дали въобще някой в този клуб носи отговорност. Но за тази несъстоятелност основният виновник е Тодор Батков. Защото именно той е позволил на един куп мениджъри и съветници да дават акъл и да се разпореждат с делата в клуба...

Но нека обърнем още малко внимание на решението на Батков да остави Гонзо на поста старши-треньор. Босът на 26-кратния шампион рече и отсече, независимо, че само преди няколко дни самият Георги Иванов заяви, че няма желание да бъде треньор, тъй като смята да се съсредоточи изцяло в работата си на спортен директор.

Това на практика е ясен знак към бившия футболист, че адвокатът ще взима еднолични решения, независимо, че не е особено компетентен по чисто футболните въпроси. Така казусът "Боримиров" от преди година, когато Батков се молеше на дългогодишния футболист на Левски и Мюнхен 1860 да закачи футболните обувки, за да приеме диригенстката палка и само след една година го изхвърли, е на път да се повтори.

Затова Гонзо трябва да си вземе нужните поуки, за да не се превърне в поредната маша в ръцете на своя началник. Но в този случай пред него има едно решение - при първото вмешателство в работата му да запознае футболната общественост със задкулисните игри на "изпечения" адвокат. Така както наскоро направи Любослав Пенев.

Накратко казано - напълно да се разграничи от своя предшественик Боримиров, който дванадесет месеца игра по свирката на Батков и чак след като бе освободен от длъжност извади истината на бял свят. В крайна сметка, отсега нататък Гонзо няма какво да губи, тъй като вече се наведе пред Батков, след като са съгласи да носи две дини под една мишница и ще е цяло чудо, ако се задържи за дълго на "Герена"...