На 23 декември 2009 г. в Рим е проведен Коледен рецитал, организиран от Комуна ди Рома / Градския съвет на Рим/. В него участват представители на 26-те страни от Европейския съюз. Единственият участник от България е Петя Лалева със стихотворението си „Нарисувах чудна картина”.
47- годишната авторка на поетична  лирика е родом от с.Брусен, община Етрополе. Завършила е гимназия и техникума по фина механика и оптика в София. Работила е като възпитател, във военния завод в с.Божурище, в РПК с.Брусен, а след 1999г. е безработна. Това я принуждава да поеме тежкия път на гурбетчийството, който я отвежда в Италия.
През 2008 г. излиза първата стихосбирка на Петя Лалева „Небесна манна”. Книжката с 32 стихотворения е отпечатана в навечерието на празника на българската просвета и култура – 24 май и предизвиква интереса на Радио Ватикана. С българката е направено обширно интервю, а оценката на водещия журналист е следната: „Нейната поезия носи космополитен дух и е един своеобразен разговор за света и живота, за вярата, за доброто и злото, който поднася с топлата човешка откровеност на страдалеца. Поезия, осмисляща един труден живот, преминал през много изпитания, но изпълнен с вътрешна сила и надежда, които са плод на чистата вяра в Бог”. Петя Лалева има и други изяви по италианското радио и телевизия. Участва и печели награда в италиански поетичен конкурс.
През 2009 г.  на бял свят се появяват  стихосбирката с любовна лирика  „Венецът” и поетичната антология „Дъх от Балканите”, в която Петя участва с още двама поети, а стиховете са написани паралелно на български и на италиански език. „ Моят живот е един бял лист, едно чувство, което тая в себе си от малка. И от тогава не съм преставала да пиша. Когато дойдох в Италия аз продължих да пиша и чувствата, които изпитвам далеч от родината, продължих да изнизвам на белия лист, защото знам че не само аз чувствам тези неща, а всички които са тук в Италия”, споделя поетесата. Последната й стихосбирка е от тази година и носи многозначното заглавие „Кръстът”. Тя включва 66 творби, писани в периода 1982 – 2009 г.  Отново на преден план са поставени вечните търсения на душата, драматичния двубой между доброто и злото, силата да  посрещнеш трудностите, без да изгубиш себе си, хармоничното единство на тяло, душа и дух.
„Много художници гледат около себе си и рисуват. Петя Лалева гледа навътре в себе си и описва с думи онова, което извира от сърцето й”, пише публицистът Христо Гешанов в предговора към втората книга на Петя. Самата авторка отправя следното послание:  „Искам да кажа на всички, че Бог е любов, че ние всички сме създадени за любов, че ние всички сме една съвършена спойка, че не можем да съществуваме без любов”. На поетичен език това звучи така:
„Аз ще бъда тиха нежна музика,

ти ще бъдеш чист, кристален вир,

ще ме вдъхновяваш със живот и лирика,

ще ти давам аз спокойствие и мир.”
Текст и снимка: Бистра Александрова-etropole.info