Днес е един от най-светлите празници в правослания календар – Въведение Богородично. Той се отбелязва и като Ден на християнското семейството и християнската младеж. Празникът стана повод да надникнем в ежедневието на едно ботевградското семейство. Поканата ни да разкажат за себе си приеха Маринела и Димчо Цветанови. Те са заедно от 1997 год. Официално сключват брак две години по-късно. Имат две дъщери. Едната е на 10, а другата на 2 години. Маринела е банков служител, а съпругът й има собствен бизнес.
След почти десет години съвместен живот двамата са единодушни, че семейството е всичко за тях. „Не можем един без друг. Закусваме, обядваме и вечеряме заедно. Със съпруга ми дори заедно ходим на уроци по английски език”, сподели Маринела. Според нея семейството й продължава да е сплотено, защото в него открито се говори за всички проблеми и се търси най-доброто решение за тях. Освен това, има и обич, и доверие.
„Не ме притеснява да призная, че аз предложих брак на Димчо. Нанесох се у тях и му казах, че никога няма да му позволя да се разведе с мен, ако се оженим. Явно това не го стресна, след като прие предложението ми”, разказа Маринела.
Днес двамата съпрузи се радват на две красиви дъщери. „През делничните дни не ни остава много време за децата, но се стремим да ги обграждаме с нужното внимание и да разговаряме с тях. Разликата между момичетата е голяма и потребностите им са различни. Голямата има нужда от помощ при подготовка на уроците, от проверка на домашната работа, а малката – от игри, забавления и прегръдки. През почивните дни им отделяме повече внимание. Задължително всички заедно отиваме на разходка сред природата. В тези моменти водим приятни, неангажиращи разговори, в които се включват и децата”, сподели таткото, а майката на момичетата допълни: „Много им говоря как трябва да се държат в обществото. Като всяка майка, държа децата ми да имат добро поведение, да почитат семейството си и другите хора. Водя ги на църква на всеки голям празник, защото вярвам в силата на доброто. Искам и те да носят тази вяра в себе си.
Че родителите казват истината, проличава от писмо на голямата им дъщеря Тони. Тя отдавна е наясно, че Дядо Коледа съществува само в приказките, но въпреки това е написала писмо до него, в което го моли да донесе подаръци на мама и татко и го уверява, че те заслужават щастие на Коледа.
На въпроса: „Какво ще пожелаете на другите семейства по повод днешния празник”, Маринела отговори без да се замисли: „Да се обичат така, както ние се обичаме!”.