Срамното отпадане на вицешампиона на България Левски от европейските клубни турнири не ме изненада особено, тъй като вече се превърна в често срещано явление.

Елиминирането на "сините" е плод на логиката поради две основни причини - този отбор на Левски не разполага с качествен треньор, нито с подходящ президент.

Чисто статистически Георги Иванов прави дебют като треньор, но всъщност не е точно така. Гонзо има богат опит в професията, тъй като цели две години, че и повече, той се изживяваше в образа на тънък познавач на материята.

Франц Бекенбауер също не е бил прилежен ученик, но разликата между Кайзера и бившия любовник на Цеци Красимирова е, че германецът е един от най-великите играчи в историята на футбола, а Гонзо имаше едно чисто голово положение през цялата си кариера в западен отбор и се спъна в топката.

Познанията на Бекенбауер по терените му помогнаха да се развие и като треньор, превръщайки се в един от най-добрите и на това поприще. При Гонзо нещата обаче отново влизат в същата посока - спъване. Едно голямо спъване.

Иванов играеше под ръководството на Емил Велев своя последен сезон във футбола, когато носеше предпазна маска, но истината е, че Гонзо още тогава сложи маската, зад която се крие вече над две години. Маската на двуличието.

Още като активен футболист бившият национал го раздаваше диригент. После смени Боримиров като спортно-технически директор, работеше с Кокала, Ратко Достанич и Тони Здравков. И тримата бяха изгонени от "Герена", но Гонзо остана. Въпреки, че той дърпаше конците.

После дойде ред и на Джанини, който е един интелигентен човек, донякъде разбиращ от футбол. На Ясен му беше ясно, че ще трябва да се съобразява с бившия №9 и той прие, защото и без това кариерата на Петров беше в застой. Резултатът беше познат: Ясен Петров си тръгна, Гонзо остана, за да спасява кораба, който той насочи в бурното открито море.

После Тони Здравков се върна, за да бъде дясна ръка на Иванов, който вече не се криеше зад "паравани", а излезе на сцената. "Дебютният албум" на 35-годишния пловдивчанин се оказа пълен провал, при това доста фалшив.

Самото отпадане от Спартак Търнава не е чак такъв резил и словаците не са "поредното географско откритие", поради простата причина, че Търнава достига полуфинал за КЕШ през 1969 година, когато е на крачка да елиминира Аякс с Йохан Кройф, но отпада с 2:3. Седем години по-късно 8 словаци са в титулярния отбор на Чехословакия, който става европейски шампион, смразявайки суперсилата по онова време ФРГ.

Това, което не ми хареса в поведението на Левски още в първия мач е, че "сините" бяха безидейни, бездушни и хаотични. Нито знаеха какво искат, нито как да го постигнат. Изравнителният гол на Гаджев дойде след удар на отчаянието, но реакцията на халфа говори за амбициите на настоящия отбор на Левски. Влади тръгна да куфее, все едно е изравнил на Барселона на стадион "Ноу Камп", вместо да вземе топката и да я заложи бързо на центъра.

Още в онзи момент ми стана ясно, че "отборът на народа" е пътник и че тази година няма да гледаме повече евро-мачове в София, поне не и на Левски, който воден от Гонзо се "цели" в хеттрик - трета поредна "нулева година".

Това би било твърде любопитен развой, но почти сигурен съм, че и тогава Иванов ще остане на поста си. Най-вероятно ще си тръгне масажистът на отбора, тъй като един от лекарите на тима д-р Атанасов вече бе натирен.

Достойният човек си тръгва сам, когато не успее още от първия път, но Иванов очевидно е на път да се превърне в единствения човек в историята на Левски, който става за смях три поредни години, без дори да се притеснява за оставането си в клуба.

И тук идва и ролята на Тодор Батков, който изгони Велев и Боримиров, които макар и с неатрактивна игра спечелиха последната засега титла на Левски, а Гонзо ще се мъчи, докато успее. Батков дава на Иванов същите привилегии, каквито последният получаваше от стреснатите български съдии по времето на ВИС и СИК по родните терени, когато пукаше ребрата на защитниците с прословутите си лакти, галопирайки като един бесен кон с капаци.

И докато в Левски президентът не може и не знае кога да удари на масата, а на пейката си играят на треньори, "сините" ще продължават да бъдат хит на телевизия "Евроспорт", която нарече българите евроидиоти, а на Пиринеите още се сещат за тима от "Герена", използвайки саркастичните определения "Ел Дебил" и "Левскиньо".


Друми Георгиев, Gol.bg