Близнаците от Варна Деян и Калоян Иванови безспорно са едни от най-добре представящите се баскетболисти на България в последните години. Слабо известен факт за тях обаче е, че са били съвсем близо до разминаване с този спорт, за сметка на волейбола. Към баскетболния терен ги насочва покойният вече легендарен играч и треньор Христо Борисов.

„Започнахме с баскетбол, когато бяхме на 9 години, но след няколко тренировки не ни приеха в нито една група и спряхме. На 11 години майка ни тръгна да ни записва на волейбол. За щастие Христо Борисов стоеше на паркинга и каза: „Тези момчета трябва да влязат в баскетбола, няма да ги записваш на волейбол“. Дръпна ни и ни вкара в баскетболна зала. Така че Христо Борисов, лека му пръст, ни помогна изключително много да се развием като състезатели. Много други треньори също оказаха голямо влияние върху нас, като например Дарин Великов, който ни вкара в мъжкия баскетбол, както и Петко Делев“, споделят близнаците.

Иванови имат късмета да израснат в люпилнята на таланти – школата на „Черно море“, а Христо Борисов ги учи и на това какви да бъдат в живота. Години по-късно моралът на Деян и Калоян се прояви в пълна степен. През тази пролет двамата помогнаха на родния си клуб, който е в сериозна финансова криза, първо с 10 000 евро за заплати на играчите, а след това и със 7000 лева за провеждане на юношески турнир. „Искахме да направим нещо за баскетбола във Варна, който изпадна в криза. Знаем колко е тежко без да вземаш заплата, особено в клуб като „Черно море“, където на всеки му зависи месеца от тези пари. Затова решихме, че можем да помогнем на момчетата да бъдат мотивирани и да завършат първенството“, казват те.

 

Не се виждат отново в един отбор

Близнаците играят рамо до рамо до 20-годишната си възраст. Те израстват в „Черно море“, след което отиват за една година в „Левски“, а по-късно за една и в руския „Автодор“ (Саратов). Следва още една година в „Черно море“, а през 2006-а варненците подписват за първи път с различни клубове, макар и двата да са испански. Деян преминава в „Севиля“, а Калоян – в „Менорка“.
„Раздялата беше градивна. Имахме нужда от нея, защото нямаше как да останем заедно в един отбор. Все пак играем на една и съща позиция. Решихме да направим проба – да се разделим за една година и да видим как ще протекат нещата. Всичко се разви много добре и скоро не мислим да се събираме. Това лято имаше вариант да сме съотборници в „Аликанте“ за плейофите, но не го направихме. Честно казано, ще е доста трудно отново да се съберем заедно“, споделят Иванови.

Докато не са заедно те поддържат непрестанна връзка. Чуват се по 7-8 пъти на ден по телефона, говорят и по скайп.

Шефове и съотборници редовно ги бъркат

В кариерата на двамата близнаци има и много забавни моменти с треньори, шефове и съотборници, които често ги бъркат визуално. Деян си спомня как докато играел в „Сплит“ президентът на хърватския клуб – легендарния играч Дино Раджа, изпаднал в паника, тъй като си помислил, че състезателят му е в ложата вместо на терена. „Играехме плейофи с „Цибона“. Бяха много надървени мачове. На Калоян му беше свършил сезона и дойде да ни гледа в залата. Беше седнал в официалната ложа и Дино Раджа го помислил за мен. Веднага се обадил на треньора да пита какво правя в публиката. А аз в същото време си бях на игрището и загрявах здраво с отбора за мача“, разказва Деян.

Калоян пък се връща още по-рано – когато са играли в мъжкия тим на „Черно море“. „Симеон Варчев помагаше на треньора Дарин Великов и му каза: „Пусни близнака!“ Дарин го попита „Кой близнак?“, а той отговори „Няма значение, те са еднакви“, спомня си с усмивка баскетболистът.

На кампа в Трявна си спомнили за детството

Преди броени дни близнаците бяха специални гости на „Стар баскет камп“ с участието на 200 деца в Трявна, организиран от бившия им съотборник в „Черно море“ – Саша Топчов. Двамата раздадоха много автографи и си припомниха детските години, когато и те са били на подобен лагер в Златибор.

„Саша е сърбин, а дойде да работи с българските деца, за което трябва да му благодарим. Такъв камп не е имало в България. Единственият му аналог е в Сърбия. Когато отидохме в Трявна видях как всички дечица се радват и се върнах много години назад, когато ние с Калоян и още няколко момчета от „Черно море“ отидохме на камп в Златибор. Това е страхотно начало за дечицата, да усетят баскетбола и да видят колко е забавно“, обясни Деян Иванов.

 

Не мислят за НБА

Много от баскетболистите мечтаят за най-популярното първенство в света – Националната баскетболна асоциация. Близнаците от Варна обаче смятат, че тяхното място е в Европа. „НБА не е нашето място. Ние не сме играчи за там и никога не сме си мечтали да играем в САЩ. Ние сме си намерили мястото в Европа. Хората тук ни познават и ни уважават. За да отидем в НБА трябва да бъдем като новаци. Така че дори нашите агенти не работят в тази насока, защото просто няма смисъл“, заявиха варненските баскетболисти.

Ориентират се към пазара за имоти

Въпреки че им остават доста години на игрището, двамата баскетболисти мислят и за бъдещето си след края на състезателната им кариера. Погледът им е в две посоки – от една страна е бизнесът, а от друга – баскетболът. „Трудно е да правиш бизнес, когато не си в България. Засега у нас можеш единствено да инвестираш в имоти, и това е възможно в момента, защото цените паднаха. Този балон, който беше преди години, беше нереален. Не сме започнали да развиваме някакъв конкретен бизнес, а горе-долу гледаме да се ориентираме на пазара за имотите“, разкрива пред „Народно дело“ Деян.

Брат му пък признава, че след края на състезателната си кариера иска да остане в баскетбола. „Надявам се като окача кецовете да започна нещо свързано с любимия ми спорт. Или мениджър, или треньор. Като че ли обаче на мениджърската позиция ще ми е по-спокойно“.