Има хора, които са родени, за да побеждават. Такива, които, каквото и да правят, хората ги сочат с пръст и казват: „Това е той“. С всяко едно свое действие, те се набиват на очи и дори и да не го искат, стават център на внимание. Родени звезди. Хора с характер. Идеалният пример е Георги Младенов.
 
Старши-треньорът на Балкан е сред най-големите фигури в родния баскетбол. Като играч има 11 шампионски титли и 7 купи на България. Бляскава кариера, която го нарежда до най-големите. Максимата, че който е добър играч, е слаб треньор, е тотално разбита от Жоро. В рамките на два сезона начело на тима от Ботевград той успя да го превърне от втородивизионен клуб във финалист в родното първенство. Просто той е такъв - не се отказва за нищо на света. Вчера Георги Младенов стана на 46 години и по този повод „Меридиан Мач“ го потърси за коментар на ситуацията около първенството и шансовете на тима срещу ЛукОйл-Академик.
 
Г-н Младенов, първо честит рожден ден! Какво си пожелахте?
"Пожелах си нещо, което се сбъдна още преди да дойде рожденият ми ден. Тази седмица имах два празника. Първо за именния ми ден момчетата ми направиха подарък, като бихме Левски във вторник и поведохме в серията с 2:0. След това още в петък те ми дадоха подаръка за рождения ден с отстраняването на „сините“. Поздравявам ги за това и съм доволен от подаръка си. Като цяло това, което си пожелах, просто стана. Сега искам да бием и ЛукОйл-Академик в един от мачовете. Иначе другото, което си пожелах, е здраве. То е най-важното."
 
Преди началото на сезона никой не слагаше Балкан в сметките за сребърните медали. Как успяхте да изградите един наистина добър отбор?
"Не смятам, че един отбор трябва да е със страшна класа над другите, за да бъде спряган за фаворит. Естествено тук не броя ЛукОйл, който определено е над всички във всяко едно отношение. Останалите отбори обаче са много равностойни и нито един не изпъква пред другите. Най-важното обаче е мотивацията, както и психиката, която ще покажат играчите във важните мачове. През целия сезон ние играхме на едно добро ниво. Успях да внуша на момчетата, че по нищо не отстъпват на съперниците си. Показахме, че няма нищо случайно. Това постоянство в нашата игра даде резултат и сега вече сме на финал. Съдбата помага на тези, които искат и търсят победата. Моите момчета показаха, че са победители. Показаха, че са отбор. Работиха здраво през цялата година, за да стигнат дотук. Успяхме да изградим една сплав между по-опитни и млади и талантливи играчи. Показах им, че трябва да играем във всеки един мач за победа. За да се доказваме и да израстваме във всяко едно отношение."
 
Може ли да се каже, че именно твърденията, че сте един вид аутсайдери, са ви мотивирали допълнително?
"Това е работа на някои хора, журналисти и треньори, които не знам какво са целили. Изкараха ни селяни, а не бива да се забравя, че Ботевград бе един от центровете на баскетбола у нас. Преди 20 години тук играеха шампиони като Данчо Колев, Сашо Везенков. Редица имена, които са прославяли този спорт. Селяни са тези, които имат такъв манталитет и които мислят по този начин. Нападаха ни без никаква причина. В никакъв случай не сме били и аутсайдери. Като игра се представихме много добре през цялата година, с едно-две изключения. Факт е, че ние сме отборът с най-малко допуснати точки след ЛукОйл. Освен това на аутсайдер няма да позволят да спечели толкова много мачове като гост. Ние имаме четири победи над Ямбол и над Рилски спортист. Допуснахме една тежка загуба от Левски по Коледа и една от Черно море в началото на сезона, когато още не се бяхме сработили. След това обаче се видя, че сме един наистина добър отбор. Нямаме загуба с повече от 7 точки. Никъде не сме били като на заколение. Това успях да внуша на играчите. Да бъдат победители и да показват характер във всеки един момент. Преди Нова година имахме известни проблеми с финансите. Имаше забавяне на заплатите. Именно тогава разбрах в какъв отбор съм. Играчите показаха, че са приятели. Играха задружно и се обединиха около идеята да побеждават. Показаха характер и преодоляха заедно трудностите. Като един отбор."
 
Отпадането от Черно море за купата имаше ли някакво влияние?
"Подейства ни отрезвяващо. За отпадането ни от варненци имам особено мнение, но сега не му е времето. Изиграхме един перфектен мач в Ботевград, който спечелихме с лекота. След това бяхме близо до победата и във Варна. В третата среща обаче си помислихме, че сме се класирали. Поведохме с 15 точки и спряхме да играем. Това не е футбол, да бавим времето и да ритаме топката в аут. Просто не бяхме готови да се бием за победата. Подценихме ситуацията и това ни изигра лоша шега. Същото се случи и срещу Левски в третия мач. Преди мача решихме, че сме спечелили и на почивката губехме. След това обаче показахме този характер на победители и успяхме."
 
Очаквахте ли толкова категорично да отстраните „сините“?
"Преди началото на серията не съм си мислел, че можем да спечелим с 3:0. След първата ни победа в София обаче започнах да вярвам, че можем да ги отстраним, без да загубим мач. Трудно е да си помисля такова нещо, защото в Левски има седем национали плюс един много силен чужденец - Роб Престън. Жалко за тях, че той не игра в Ботевград. Вярвах, че Левски трудно ще се предаде и ще излезе много мобилизиран в третата среща. Именно затова, след като бихме в първите два мача, казах на момчетата, че трябва да играем така, все едно че губим в серията. След почивката те показаха, че имат този характер на победители. Един треньор беше казал, че съм събрал сбирщина от играчи. Аз не съм съгласен. Аз съм си избирал тези момчета и съм горд от това, което постигнаха."
 
Какви са според вас реалните шансове на Балкан в предстоящия финал?
"Ако излезем в тези мачове с нагласата, че сме си свършили работата, ще загубим с по 30 точки. ЛукОйл е с класа над останалите и казах, че ще бъде много трудно да загуби един мач. За три е несериозно да говорим и граничи с фантастиката. Искам да играем баскетбол и да си покажем зъбите. Познавайки съперника и треньора им, смятам, че те ще излязат крайно мобилизирани, за да не загубят нито един мач. Ще играят така, все едно че срещу тях е Реал (Мадрид). Ние ще се борим, пък каквото стане."
 
Казахте, че преди Нова година е имало известни проблеми. Сега какво е положението и мислите ли за своето бъдеще?
"Всичко в момента е наред. Имахме малко проблеми със заплащането, но вече всичко е нормално. Все пак не е толкова страшно, когато се забавят известно време заплатите. Вижда се и по начина, по който играха момчетата. Що се отнася до моето бъдеще, аз имам договор за две плюс една година. Той изтича сега в края на май. Всичко зависи от плановете на ръководството. Ако имат желание да продължим това, което започнахме заедно, нямам нищо против да остана в Ботевград. Тук се чувствам много добре. Един баскетболен град. Ще трябва обаче да вземем две-три нови попълнения, за да бъдем конкурентни на останалите. Все пак Дуейн Мортън е на 37 години и въпреки това е най-добрият. На него обаче ще му трябва почивка. Аз съм максималист. Ще ви кажа обаче, че през миналата година нашият отбор бе по-силен. Имахме по-опитни играчи. Смятам обаче, че с този състав постигнахме наистина много и успяхме да върнем Балкан там, където му е мястото. Ако всичко е наред и ръководството продължи започнатото, ще остана. Доволен съм от постигнатото през годината."