Всяка година на 15 май, независимо от това какъв ден от седмицата се пада, по традиция от незапомнени времена в с.Малки Искър се провежда събора на селото. Дори и най-старите хора не могат да кажат точно или приблизително от кога е този събор. Вероятно и той е един от редицата събори по селата наоколо, които са сплотявали хората и родовете, разтоварвали са ги от тежката кърска работа и са донасяли радост и веселие на отрудената селска душа. Облечени в селските си носии, млади и стари са идвали на събора да се видят и порадват един на друг, да се похвалят с каквото могат и да се пооплачат от селската си неволя.
Основен организатор в миналото беше местното селско читалище „Васил Левски”. С времето това нещо се е променило и сега организацията е съвместна на читалището и на кметството.
Скарите, дългите маси-поклони, както ги наричат по тези места, в класните стаи на „старото училище” в центъра на селото, заедно със сергиите навън, духовата музика и хората в двора на училището, придаваха на събора чисто автентична българска атмосфера.
От съседните села и общини се стичаха много хора да си купят я семена и разсад за градините, я някое гърне, паница или лъжица за дома, я свирка или някоя и друга играчка за децата и украшение за по-младите жени и моми от родата.
И всичко завършваше мирно и тихо…докато времената не се промениха и нещата не се изродиха до положението и случая от последния събор на 15 май тази година.
Наглед всичко започна както трябва да бъде - и сергиите бяха на площада, и скарите димяха и привличаха клиентелата, и хората се бяха пръснали по зелените площи в двора на училището и наоколо около площада.
Много алкохол се изпива на този събор през последните години и всеки път се завършва по един и същи начин, присъстващите на събора цигански родове все ще намерят за какво да се спречкат и да помрачат веселието с масов побой. Това обикновено става в късните часове на деня.
Затова всяка година на събора има и полицейско присъствие. Не засилено, както се казва в такива случаи, но го има…Имаше полицейски патрул и тази година.
Само побоят този път стана в ранните следобедни часове. И след като беше леко ранен полицай се наложи присъствието на полицията да се усили.
И съборът завърши напълно по цигански много рано, сергиите бяха раздигнати, хората се разбягаха, побойниците прибрани, а в пространството остана да витае духът на нещо недопустимо, нещо не само нередно, но и престъпно от към деяние.
И големият въпрос, който остана на площада, ако в някоя западна страна се посегне на полицай, дали щеше да се мине само с репликата „циганска работа”?!...
Случаят с побоя се разследва.