„Баскетболът в България вече не е същият”, се чу във вторник вечерта от много телевизии, сайтове и вестници. Това стана след финалната среща между Лукойл и Левски.


Да, така е! Прекъсната бе 11-годишната хегемония на „червения” отбор. Факт! Но на каква цена стана това? Защо и как „Левски” спечели ТИТлата?!


Предполагам, че всеки в тази държава има отговор за себе си. Едни ще кажат, че са били с по-добра селекция от противниците си, други ще споменат топлите им отношения със съдиите, трети …, четвърти… А дали причината/цената не е малко по-банална, малко по-позната - „футболизирането” на държавното ни първенство по баскетбол? С бодра стъпка слабият морал и простотията превзеха мач след мач баскетболните зали. Тъжно, но факт. „Футболизирането” на едно от малкото останали нормални първенства в България, а именно – баскетболното, продължи с пълна сила през целия сезон.


Турнирът за купата на България също не бе подминат. Скандалите съпътстваха почти всеки мач през редовния сезон, но особено изявено в плейофните серии. Ще попитате за причините, довели до това състояние. Както каза наскоро треньорът на „Лукойл Академик” – Сашо Везенков: „Където е Тити, там е скандалът”.


В по-белите държави човек като Константин Папазов едва ли щеше да има лиценз за треньор, та дори и достъп да спортни зали. Но такава си ни е нашата България. Няма как да си модерен и силен на деня, ако не правиш фасони, скандали, крясъци, да дирижираш агитки, да псуваш наляво и надясно и куп други неща, които не са препоръчителни за подражание. Не е луд този, който си разиграва коня на воля, проблемът е в този, който му е позволили да прави това.


Тази година се стигна и до бой в залите (б.р.– Черно море – Балкан, мача от 22-ия кръг на НБЛ  ), където фенове на футболния отбор от Варна, необезпокоявани от никого, нападнаха агитката от Ботевград, като се стигна и до физически сблъсък. А какво ли предстои в НБЛ 2014/15?!


Този сезон се доказа и друга лоша тенденция. Лъсна голата истина за българския баскетбол. Почти през цялата финална среща, както и в мачовете от редовния сезон, на терена за двата отбора играеха по един българин и четирима чужденци. Накъде отива родният баскетбол?!. Месец преди сбора на националите е логичен въпросът – Ако продължаваме да наемаме чужденци и не развиваме детските си школи, през 2020 година дали ще има достатъчно български баскетболисти за национален тим?! И без това България почти не съществува на европейската баскетболна карта.


Интересни ще са решенията на Управителния съвет на БФБаскетбол, който се събира на 10 юни – идния вторник. Дали ще наложат глоби за изпотрошената зала в Самоков, след финалната среща във вторник? Дали ще наложат санкции за запалените факли на синята агитка, или за замерянето на отбора на „Лукойл” с пиратки? Дали управителният съвет ще излезе с позиция за некоректното отношение към публиката на Балкан в плейофната серия срещу Левски в София? Въпроси, въпроси. Ще кажете –„Лицето на баскетбола в момента е такова.” Но кой го направи такова, кой ще поеме вината?!


Какво предстои?


Грандовете да увеличат бюджетите си до неприлични за нашата действителност стойности и да направят елитни селекции като за евролигата?! Да живее НБЛ! Интригата приключи.


 А той, баскетболът, си е все същият, само хората около него се променят.


 


Радослав МАРИНОВ