„Първо искам да наблегна на следния факт - решението да напусна поста старши треньор на Левски е само мое, не е плод само на емоция, а е обмислено, взето с ясното съзнание за рисковете, които поемам за кариерата си. Това решение е продиктувано от разминаването в първоначалната уговорка за начина ми на работа по време на целия състезателно-тренировъчен процес и уверението, че ще имам условия за спокойна и търпелива работа с преобладаващо млади играчи и юноши. За сметка на това ми бе обещано да не се търсят резултати за каквото и да било класиране, като целта е същите тези играчи да се развиват в сериозен тренировъчен процес и с максимално игрово време в мачовете.


 Видя се, че поредицата от мачове, завършили със загуба, /за които и аз имам вина/ и грешките на неопитните състезатели, са натежали в Тити Папазов, изчерпала се е търпимостта му, стигна се до грозни обиди по време на последния мач и едновременно с това и агресивни псувни по мой адрес. Това поведение е несъвместимо с моите представи за собствена чест и достойнство. И колкото и наивно да звучи за някой, предпочетох да запазя самоуважението си.


 Нямам претенциите да съм Пат Райли, но имам самочувствието, че работя треньорската професия компетентно, със сърце и пълна отдаденост, независимо по кое време и на какъв пост. Така е било и при пребиваването ми в БК Левски. Често съм търсил съвети от Тити Папазов, един от най-успелите български треньори, получавал съм ги и са ми били полезни. В същото време съм инициирал откровени разговори с него, с идеята да разясня вижданията си за съвместната ни работа, но за съжаление не се получи.


 Благодарен съм му за дадения ми шанс да работя в клуб като Левски! Благодаря на играчите за усилията и старанието им, докато бяхме заедно. Вярвам в младите играчи и сигурен съм, че е само въпрос на време уменията им да се развият и да се утвърдят! Успехи на отбора  и новия треньор!“