В събота баскетболният Берое победи шампиона Лукойл Академик в Правец и хвърли най-голямата бомба в първенството от началото на сезона. За разлика от журналистите треньорът на Берое Любомир Минчев се отнася към този факт с подозрително спокойствие. Сякаш да биеш Лукойл на негов терен, е като да си измиеш зъбите. Напълно в свой стил Минчев се опитва да откаже и това интервю. Убеждаваме го от третия опит.


Откриваме треньора в хотела в косовския град Призрен, където днес Берое има мач от Балканската лига. В стаята сигналът е лош и Минчев излиза в коридора, където връзката е по-добра. Оценяваме жеста. В баскетболните среди Любо Минчев минава за голям темерут и от него чак такава любезност не се очаква. 


- Каква е вашата оценка за победата над Лукойл Академик?


- Успех с текущо значение. Това са мачове от редовния сезон, които безспорно се отразяват добре на класирането, но истината всеки я знае - важно е какви впечатления ще оставиш в края на сезона, как ще играеш тогава и на кое място ще завършиш.


- В момента Берое е трети, на точка след втория Балкан. Още тази седмица може да си размените местата, ако те паднат от Лукойл Академик, а вие победите Черноморец.


- Първо, Балкан има предимство пред нас - победиха ни два пъти в първите две завъртания в лигата. За да станем втори, трябва да направим две победи повече от тях. Но за мен е важна борбата за победа, не самата победа. Независимо от успехите срещу Лукойл и Балкан аз не мога да кажа, че сме по-добър отбор от тях.


- В началото на първенството допускахте ли, че в средата на март Берое ще се бори за второто място? Все пак миналата година пак с вас отборът беше шести.


- Никога не мисля в такава перспектива. В началото на сезона си давах сметка, че разполагаме с по-добър отбор от миналата година. Тогава имахме по-добри индивидуалности, сега имаме отбор.


- Спечелихте бронзовите медали в турнира за купата миналия месец, правите фурор в първенството. Как реагира на успехите обществеността в Стара Загора?


- Когато дойдох в Стара Загора преди две години, почти нямахме публика. Сега много повече хора идват да ни гледат. Интересът е значителен и предполагам, че ще расте.


- А кметът Живко Тодоров идва ли в залата?


- За съжаление тази година колкото пъти е дошъл, сме загубили (смее се). Нямам лични контакти с него, но той изигра съществена роля отбора да го има и да работим спокойно.


- Берое е седми по бюджет, но не е седми в класирането. Очевидно сте похарчили умно парите, с които разполагате?


- Когато пристигнах в клуба, едно от условията ми беше да имам последната дума по селекцията. Обсъждахме набелязаните играчи с президента на клуба Васил Кифев, той води преговорите - нещо, което му се удава добре.


- Американският плеймейкър Аштън Мур е висок само 183 см. Не ви ли беше страх да рискувате с толкова нисък играч?


- Не, защото гледах много негови мачове. Той притежава реализаторски способности и се старае в защита. Истината е, че повечето гардове, които идват от САЩ, изпитват трудности през първата година в Европа, защото баскетболът е различен.


- Лукойл Академик разполага със значително по-голям ресурс от вашия, но сякаш не случиха на чужденци и това се отразява на играта им?


- Не мога да коментирам Лукойл. Това, че загубиха от нас, нищо не значи. Всеки отбор има спадове - по едни или други причини. Ето, Барселона и Валенсия преди началото на турнира за Купата на Испания имаха само по една загуба, но на купата отпаднаха още на четвъртфинал. Изненади винаги има.


- Вие бяхте треньор на Лукойл Академик преди няколко години. Изпитахте ли по-специална емоция, когато ги победихте в събота?


- Никаква емоция. Даже не мога да кажа, че съм се зарадвал, просто изпитах удовлетворение.


- Какво казахте на играчите след мача?


- Нищо не можах да им кажа, защото журналистите ме задържаха. После разговарях и с други хора. Поздравих момчетата на вечерята в хотела.


- Как?


- Казах им, че ги поздравявам. Нищо повече.


- След подобни реакции започвам да си мисля, че тези, които ви определят като сухар, имат право. Да биеш Лукойл Академик в Правец и да кажеш просто "Поздравявам ви!"...


- За някои може да съм сухар, но според мен стоя на земята. Един треньор не трябва да хвърчи в облаците, когато побеждава, и да страда много, когато губи. Това ми го каза един човек навремето и аз се старая да следвам неговите съвети, макар че в началото ми беше много трудно със загубите.


- Големият сръбски треньор Светослав Пешич ли е човекът?


- Да.


- Той ли е вашият учител в професията? 


- Много ми е помагал Пешич, както и покойният Тони Божанков. И от двамата съм се учил - ходил съм, гледал съм. Тяхното разбиране за играта съвпадаше до голяма степен. 


- Следите ли какво прави Голдън Стейт в НБА? 


- Отдавна не следя НБА, загубих интерес, след като Майкъл Джордан се отказа. После гледах известно време Лейкърс, когато Фил Джаксън им беше треньор - онзи отбор с Коби Брайънт и Шакил О'Нийл. Оттогава следя само европейския баскетбол. 


- Чували ли сте за Стеф Къри? 


- Трябва да съм много голям индианец, за да не съм чувал, но не следя нито един играч конкретно. 


- Извън баскетбола какво ви интересува? 


- Само семейството ми. Всяка свободна минута гледам да се прибера до София и да ги видя. Хоби нямам. 


- Синът ви Михаил, който още е в детската градина, обаче има хоби - Барселона. 


- Наистина не знам как се появи тази любов у Мишо към Барселона. Сутрин се събужда, взима телефона на майка си и проверява кога играе Барселона - и футболният, и баскетболният отбор. Следи и гледа всичко. Снощи изгледахме заедно второто полувреме на Хувентуд и Барселона. 


- Имате ли угризения, че на играчите си давате повече, отколкото на децата си? Вие имате и дъщеря, която вече е в осми клас? 


- Определено е проблем това, че не сме непрекъснато заедно, но няма как да бъде. Такава е професията ми. 


- Съпругата ви Юлия Иванова дълги години е треньор на женския волейболен отбор на ЦСКА. Много ли са двама треньори в едно семейство? 


- Единствено от гледна точка на това, че сме разделени през по-голямата част от времето. 


- Съветвате ли се с нея? 


- Никога, макар че тя има повече успехи и повече титли. 


- Синът ви към волейбола ли ще го насочите, или към баскетбола? 


- Това е риторичен въпрос. 


- Не ви разбирам. 


- Нямам никакво намерение да го пращам във волейбола. 


- Малцина знаят, че баща ви Минчо Минчев е журналист, издател, бивш депутат. Той подкрепя ли ви във вашия избор да се занимавате професионално със спорт? 


- Винаги ме е подкрепял и се радва, когато имам успехи. Като всеки родител. 


- Когато получихте покана да поемете националния отбор, попитахте ли го как да постъпите? 


- Не. Като баща той винаги може да ме посъветва, но специфично в баскетбола не може. В баскетбола правя само това, което аз искам. Татко е далеч от спорта. Но като баща и син сме близки. 


- Управителният съвет на федерацията сякаш трудно узря за решението да ви повери националния тим. Това обиди ли ви? 


- В никакъв случай. Това е бизнес, в който не влагам лични чувства. Има причина на българските треньори да не се гледа с доверие. 


- Договорът ви за пет години ли е? 


- Още не съм подписал договор. Два пъти разговарях с президента на федерацията Георги Глушков. За мен беше важно да знам, че те ме искат за треньор.


Катерина Манолова, 7 дни спорт