Трите ни момичета – Дария Иванова, Стейси Василева и Габриела Боевска, представиха България на десетия европейски шампионат по акробатика  за т. н. ейдж групи, което се проведе в израелския град Холон.  Останаха назад в класирането заради ниските оценки, които получиха в квалификациите след изпълненията на балансовата и темповата комбинация и не можаха да влязат във финала. Според тяхната треньорка Добринка Николова, както и според самите момичета, тези оценки са били крайно несправедливи спрямо тях. Огорчението е голямо. Ето техните реакции след завръщането им от Израел.


 


Добринка Николова: Определено нямахме късмет на това европейско първенство. Нямахме късмет първо с жребия - играхме втори по ред темпова комбинация и трети по ред балансовата. Беше ми ясно, че оттук ще започне оценката, която ще се стиска още от самото начало. Мога да кажа абсолютно професионално и с чиста съвест, че аз съм доволна от играта на моите състезатели, защото те изиграха това, за което бяха подготвени. Не се срамувам и от акробатиката, която показаха, защото те играха с най-сложната акробатика, специално в темповата комбинация. Късметът обаче не беше на наша страна, и най-вече съдийството. Още веднъж подчертавам, че не се срамувам от играта на момичетата, да се срамуват тези, които им дадоха такива оценки.


За съжаление, като треньор не мога да кажа каква акробатика трябва да правим, а като съдия не мога да кажа дадени грешки как трябва да бъдат санкционирани.


За едни с един аршин, за други - с различен аршин. При някои видове имаше и падане, което нито един от съдиите не беше отразил. Това беше тройката на Русия, която влезе във финал. По същия начин едната тройка на Испания, която въобще не завърши пирамидата - едно от момичетата падна върху партньорката си, седна върху ръцете й, а не бе отразено нито времетраенето на статичните пози, нито  наказание за падане.  И двете тройки влязоха във финала. А ние такива грешки не сме допускали, но не ни позволиха да отидем на финал. Наистина тройката ни допусна грешка на баланс, която е средна, за  3 десети. Но дори и при тази стойност, както и за и с наказанието за времетраене,  което също получиха, пак не заслужаваха тази ниска оценка, която им дадоха. Докато в темповата комбинация имаха грешчици от порядъка на 0.1 и 0.2, но те не отговарят на оценката, която получиха за техническо изпълнение.


В нашия спорт нямаме право да подаваме контестации, те не са разрешени.  Единствената контестация, която може да се подаде, е само за собствения вид, и то за оценката на трудност, която предварително е упомената в бланката за описание на съчетанието. Във всички спортове има начини да се докаже дали едно нещо е вярно или не е вярно, при нас такова нещо не съществува, нямаме право на абсолютно нищо.


По-брутално съдийство от това на европейското в Холон аз не съм виждала.


Дори и на наши държавни първенства. Залитане е имало - с една десета, с две десети. Имаше нещо подобно и на миналото световно първенство, в което една десета ни костваше четвъртото място. Но такава бруталност аз не само че не съм виждала, но дори и в мислите си не съм допускала, че може да има такова нещо.


Пак ще кажа, че аз съм доволна от играта на децата. Още повече че това е едва второто им участие за тази възраст от 12 до 18 години. През месец март в Португалия им бе първото участие, когато скочиха от 11-16 на по-високия ранг. И аз съм доволна, че те изпълниха това, което сме работили. Да, допускат грешки, но няма вид, който да не допуска такива, дори и европейските шампиони.


Но такова порязване и такава субективна оценка, за да те изтеглят назад в класирането.  не съм очаквала. Но това да ти отредят 20-то място, като има тройки, които са преди нас и които пълзят по квадрата, нито като акробатика, нито като изпълнение - такова нещо не съм очаквала и това най-много ме боли.


За съжаление, няма какво да се направи. Децата много страдаха там, но ще продължават да работят."


 Естествено, и трите момичета бяха изключително много огорчени от получените оценки на европейското в Холон.


„Мислехме, че заслужавахме по-висока оценка, но съдиите така са преценили. Няма какво да направим. Дори и по-сериозни грешки, които допуснаха други тройки, получиха по-малки наказания, при някои дори такова наказание липсваше.


Напоследък съдиите може би не оценяват даден вид по това как е изиграл съчетанието си, а по флага на държавата. Не сме съгласни да е така, но не зависи от нас. Сълзите след получените оценки не могат да променят нищо. Трудно го приехме.


Но всичко това не ни обезкуражава.  Само може да ни стимулира и да ни амбицира допълнително. Като тройка играем за първа година в тази възрастова група от 12 до 18 години, имаме право да бъдем в нея още две или три години. И ще се опитаме да си върнем реалните позиции, които заслужаваме".