Треньорката Добринка Николова, която е създателка на един от традиционно добрите и популярни спортове в Ботевград - акробатиката, продължава да влага всичките си усилия за запазване на високото ниво на този красив спорт.  На пръсти се броят дните от годината, в която тя не е в залата за спортна акробатика. Като дългогодишен треньор тя има определен поглед и върху цялостното състояние на спорта в Ботевград. Интересно бе да разберем нейното мнение, използвайки дебата от последната засега сесия на Общинския съвет по отношение на спортната база  и в частност  развитието на спорта в нашия град.


  Със сигурност си запозната, че миналата седмица в общинския съвет се бе разгледано  състоянието на ОП Балкан, което пък е свързано и с развитието на спорта в града. Какво е твоето мнение от това, което знаеш по този въпрос?


 Не знам много, тъй като не следя тези неща. Не знам дали е за добре или не. Но доколкото знам, започват да се появяват много клубове в Ботевград. От една страна това е добре. От друга - аз като треньор, като специалист смятам, че така нещата се размиват между спортове, които не носят добри резултати впоследствие. Аз съм "за" треньори, които идват да тренират деца и искат да постигнат някакви резултати., да не са комерсиални и децата да имат известни постижения.


Хубавото е това, че има различни видове спортове. Но когато спортовете за близки един до друг, това е преливане на деца от единия в другия спорт. Имали сме такива ситуации преди години. Но за година, година и половина. След това всичко изчезва. Както навсякъде, когато се появява нещо ново, интересно и различно от това, което детето е пробвало, когато идва друг спорт, родителите искат да пробват детето си и в него. Но когато нещата приключат,  децата отново се връщат - примерно, в акробатиката. Но те вече са изгубили. Година, или година и половина, или месеци и това не е добре за тях.


 Дали създаването на нови клубове и идването на нови спортове не е свързано с това, че им се предоставя безплатна база?


 Има го и този момент. Мисля че  в нашия град, който не е голям, но има много добра база, а освен това и голяма загриженост към спорта от страна на общината, все пак наличието на толкова много спортове  едва ли е напълно оправдано. Аз съм за това всички деца да спортуват. Но така разкъсано, в различни клубове, в различни спортове, не се постига голяма цел. Защото, ако акробатиката върви и е с традиции от толкова години, децата, които са качествени за акробатиката, те ще бъдат в друг спорт. Какво целим тогава: много клубове с малки резултати или много деца в по-малко клубове с по-високи резултати.


 Аз говоря от позицията на треньор по акробатика, но това важи и за треньорите и колегите, които са в другите спортове - в леката атлетика, в баскетбола, във футбола, в таекуондо. Когато нещата са централизирани, има по-големи резултати. Когато нещата са размити в пространството, според мен резултати не се очакват. Мога да кажа, че там, където има много клубове - така както в Бургас има цели четири клуба по акробатика, и те тренират в една и съща зала, вече се поражда колегиална завист и дори неприязън и към треньорите, и към децата, това не води до добри резултати.  От тези гледни точки това е моето мнение. Може да греша, не знам.


  Спомняме си какво бе преди трийсетина и повече години. Тогава спортът в Ботевград се регулираше от т.н. спортно дружество, в което влизаха всички клубове по различните видове спорт. И това дружество отговаряше за цялостната спортна политика на града. Сега, според теб, кой трябва да регулира тези проблеми, за които ти спомена - брой клубове, брой спортове и т.н.?


 Съвсем откровено не мога да кажа кой отговаря. Само знам, че министерството на спорта е този орган, който определя лицензираните клубове. Ако един клуб е лицензиран към дадена федерация, значи той има право да съществува и функционира. А в различните градове колко спортове могат да се развиват, смятам, че е решение на ръководството на самата община на основата на това каква база има, с какво може да помага като поддръжка, като предоставяне на спортни съоръжения, в които могат да се развиват тези спортове.


Защото аз знам, че когато започнах като треньор, първите ми тренировки бяха в една къща на улица "Гурко", на която покривът всеки момент можеше да падне.  Там беше и борбата. Тогава с  Валентин Трънски сме влизали в едни парцалени постелки и там сме тренирали. И съм търсила възможности и съм преминавала през какви ли не неудобства, за да стигна до тук.


За съжаление, много късно ни бе предоставена сегашната база. За която, впрочем, не малко съм дала и самата аз - за оборудването след последните два инцидента, които се случиха (пожар и протичане на покрива). Борила съм се и не съм се отказвала толкова години. И никога не съм чакала някой да ми поднесе всичко на поднос: Ето, заповядай.


За мен един треньор ще постигне нещо и хората ще разберат, че той действително има някаква цел за развитието на даден спорт, когато той самият влага нещо от себе си. А не още с идването да почнат претенции - искаме това, искаме друго. Няма как да стане така.


Сега се сещам, че има и комисия към общинския съвет, която отговаря за спорта. Може би хората в нея са тези, които трябва да определят тези неща. Според мен един град трябва да се насочи  към развитието на определени спортове, които отговарят на възможностите на общината и като население, в случая - деца, и като база.


Действително Ботевград има много голяма спортна база, която се поддържа и издържа от общината. А такова нещо не се случва в много градове, за което ние треньорите и специално аз съм много благодарна. Но трябва да се развиват спортове, които имат традиции и тези традиции да се запазят във времето. А не да правим едно, след това друго и трето. Всеки град си има традиции в определени спортове.