Йордан Бозов официално прекрати активната си баскетболна кариера, а от дългогодишния му клуб Рилски Спортист направиха специално видео, в което Данчо върна лентата назад, за да си припомни важните моменти от кариерата си.


За решението: "След точно 30 години с оранжевата топка в ръцете си мисля, че дойде моментът, в който ще обявя край на кариерата си като професионален баскетболист. Едно решение, което обмислям и съм взел отдавна, но при стеклите се обстоятелства покрай вируса и покрай невъзможността да се завърши първенството мисля, че сега е точният момент, в който аз ще предприема тази стъпка."


 Благодарностите: "Бих искал първо да благодаря на семейството ми - най-близките хора до мен. Родителите ми, жена ми и децата ми. След това на всички треньори, с които аз съм бил, трудно е да изброя всички. Всеки един от тях е имал положително влияние върху мен като баскетболист или като човек. Искам да благодаря на ръководството на Рилски Спортист в лицето на Петър Георгиев и Борислав Чилингиров за възможността да бъда част от безспорно най-добрата баскетболна организация в България."


За баскетбола: "Имах едно леко залитане по футбола, но майка ми ме заведе в баскетболната зала на 11 години и още от първия миг играта ме плени.


Много бързо се запалих по баскетболната игра. До 19-ата ми годишнина бях в отбора на ЦСКА, имах много щастливи моменти, успяхме да спечелим няколко баскетболни титли при подрастващите... След това изкарах една година в колежа Тексас в САЩ, но прекалено много ми се играеше професионален баскетбол и се завърнах в мъжкия отбор на ЦСКА"


За трансфера от ЦСКА в Левски - "Изкарах две години в ЦСКА и след това дойде един доста преломен и превратен момент в кариерата ми - преминах във вечния враг Левски. Едно решение, за което и досега не съжалявам. Имах възможността да бъда съотборник с много добри баскетболисти като Георги Младенов. Тогава Тити Папазов ми даде възможността да играя на позицията плеймейкър, което ми помогна в кариерата"


За чужбина: "След две години в Левски се завърнах отново в ЦСКА, но получих тежка контузия. Успях да се възстановя от нея и след това имах един период в чужбина. Прекарах една година в Израел, след което се върнах. Искахме с моята приятелка да играем на едно и също място и имахме добро предложение от отбора на ЦСКА"


 Завръщането: "След това заминахме за Испания, а по-късно опитах от баскетбола на Кипър. На 30 години вече се прибрах в България, имах семейство, роди се първото ми детенце и така решихме да се задържим повече в България. Изкарах едни много хубави години в Ботевград. Имах възможността да играя в малката зала в Ботевград, което е едно невероятно преживяване"