Николай Диловски е доктор на науките. От години обаче се занимава с бизнес.  Освен това е и политически активна личност. В момента е председател на ботевградската структура на „Да, България”.

Г-н Диловски, Вашата история с Украйна?

Моята история започна отдавна. След завършване на Политехниката в Русе участвах в един конкурс за докторантура и бях приет. Заминах за Харков през 1986 година и живях там до 1990 г. Там отгледах най-големия си син, беше първи и втори клас в тамошно училище.
Сега, когато чувам и гледам новините за войната в Украйна, аз съм изключитело развълнуван. Съпреживявам с моите приятели, с професорите, с обикновените хора, с които живях там и които ме приеха като приятел.
Не мога да бъда спокоен, като гледам кадрите от война. Още повече съм разтревожен, когато срещам хора, които не са осведомени и просто повтарят чужди мисли. Опитвам се да им казвам как стоят нещата и къде е истината, но получавам един  чест отговор – всеки има право на мнение...

Това е безспорно, че всеки има право на мнение. Но нека се върнем на Украйна. Каква беше Украйна по времето, когато  Вие живяхте там?

По това време Украйна беше само една част от Съветския съюз. Харков е третият по големина град по промишлена продукция в целия тогавашен Съветски съюз. Огромен град с 22 университета, огромна армия от студенти, преподаватели. Там е знаменитият Харковски университет, който е още от Средновековието. Там лекции е чел Хегел, там е прословутата лаборатория на физика Ландау и още изключително много културни институти, църкви, синагоги, изключително много театри, опера, филхармония...
По времето, когато аз бях там и сега, в Харков преобладават рускоговорящите. Моята дисертация е написана на руски език, всички конференции и семинари, в които участвахме, се провеждаха на руски.
Така че този град, за който сега тръбят, че го освобождават от фашистите-украинци, е рускоговорящ. Така че руската армия напада един изцяло рускоговорящ град и го сравнява със земята. Унищожени са няколко църкви, унищожена е библиотеката, която носи името на Коваленко, в която съм прекарал хиляди часове. Разрушени са театри, жилищни блокове...

Какво е Вашето обяснение, защо се стигна до конфликт между Русия и Украйна?

Да, аз вече 30 години не съм там, но през цялото това време съм се интересувал и съм чел за всичко, свързано с региона. С Украйна е свързана моята младост, важна част от моя живот. Затова мога да кажа, че в голяма степен съм наясно какво се е случило.
Да се върнем през август 1991г., когато в бившия Съветски съюз бе направен опит за преврат, така нареченият пуч. Точно по времето, когато първият президент на Съюза Михаил Горбачов бе в отпуск. Тогава висши военни и офицери от Държавна сигурност направиха опит за преврат, който не успя. Горбачов се върна, но времето през което го нямаше, властта  в най-големия град се взе от Елцин, който се възползва от тази суматоха.  И тогава се заовори, че Русия може да бъде самостоятелна държава. Няколко месеца след това в Беловежката гора се събраха лидерите на Русия, Беларус, Украйна, Казахстан и решиха, че те ще станат самостоятелни държави.
Оттогава Съветският съюз престана да съществува и оттогава Русия премина в един особен период, в който Елцин се опитваше да направи някакво начало на демократичен преход. Това имаше известни успехи, защото с помощта на много експерти се премина постепенно към пазарна икономика. Това беше твърде болезнен период. В края на 90-те години  Елцин загуби възможността да управлява и тогава КГБ намери възможност начело на тази държава да застане един добре обучен техен агент – Владимир Путин. От 2000-та година досега той неизменно управлява еднолично Русия. Това се случи там.

Обяснението на днешата война тръгва от събитията от преди 20 години?

Всичко има предистория, разбира се. След като Путин стана  ръководител в държава, която не е с много добре изградена демокрация, постепенно започнаха да изчезват от обкръжението му хората, които имат друго мнение. И на практика той стана едноличен лидер. Решенията взима еднолично и физически отстранява своите опоненти. Един ярък такъв представител беше Борис Немцов, който показно бе убит съвсем близо до Кремъл. Смел и изключително добре подготвен експерт, политик и демократ. Другият пресен пример е Навални. Той имаше смелостта да се изправи срещу Путин и след това бе отровен. Като по чудо бе излекуван и сега е в колония, нещо много по-страшно и от затвор. Преди няколко дни му дадоха още 13-годишна присъда. Има и други хора, като журналистката Ана Политковская например... И накрая какво остава – един човек, който управява  огромна страна, с огромнен ядрен арсенал, взема решенията без обективна информация. Няма възможност да бъде опониран!
И така той взе еднолично решение, че ако украинските реформи не спрат, те  ще се прехвърлят в Русия и той ще загуби властта си. Явно е решен да управлява докато е жив.

Имаше ли напрежение между етническите украинци и руснаци  по времето, когато Вие бяхте в Харков?

Украйна само по себе си има доста по-друга стопанска история и култура. Тя е по-близо до Европа и влиянието се чувства. Оше повече, че Западна Украйна е била част от Полша – една страна с изключително сериозни традиции в изграждането на демокрацията. Между другото, което трябва да отбележа, е, че първата страна, която въвежда разделението на властите, е именно Полско-Литовското княжество. Това е преди Декларацията за независимост на САЩ, преди Френската революция. Така че в Западна Украйна, в Буковината, която е била част от Австро-Унгарската империя, има доста по-сериозни традиции. Още повече че там крепостничеството е било съвсем ограничено и украинските селяни са си имали своите парчета земя и са били стопански независими. Независими и материално, и духовно. Имали са свои самоуправляващи се общности - т. н. земства.  
След Октомврийската революция обаче там става едно изключително жестоко изземване на земята от украинските селяни. Голма част от територията е обградена от войските на НКВД. Иззети са им всички семена, жита, храни, хората са оставени буквално да умрат от глад. Това е началото на 30-те години, този геноцид е известен в историята като Гладомор. Това е специално организирано от Сталиновия режим унищожаване на независимите селяни и принудителната им колективизация.

Някои изследователи смятат, че точно по това време се е зародила нетърпимостта между украинци и руснаци. Забелязваше ли се през годините подобно етническо напрежение?

Аз бях в интересен период – т.н. перестройка. Това беше опитът на Горбачов да реформира Съветския съюз и да  постави демократични релси и пазарни механизми в тази огромна страна. Той прокламира общочовешките ценности над идеологическите, което беше наистина революционно за тогава. Това беше период, в който моите колеги в катедрата един след друг започнаха да ми разказват смейната си история за тази трагедия Глодомора. За огромните жертви, които дава Украйна след победата над Германия през 1945 година. Огромен брой хора са умрели от глад  и през 1947 година. Тогава аз започнах да си давам сметка защо ректорът на университета е непременно руснак, защо ръководителите на катедри са непременно руснаци. А хората, които правеха наука и бяха ценни, бяха украинци, но никога не ставаха шефове. Но тогава не се усещаше етническо напрежение, някак си не бе прието  да се говори пред чужденец неща, които  се считаше, че са вътрешна кухня. Но в никакъв случай не мога да кажа, че е имало антагонизъм. Напротив – около Харков имаше и украински села, и руски села. Между тях не е имало никога антагонизъм.  Даже говореха един  странен език – между украински и руски.
Това всичкото, което виждаме днес,  е привнесено. При смяната на властта в Киев при така наречения Майдан, когато  тогавашният президентът  Янукович  бе изгонен, а преди това отказа да подпише споразумение с Еврпейския съюз, точно в такъв момент, когато тази страна остана без правителство и не беше в състояние да се защитава, точно тогава Путин реши, че за да спре този процес на демокртизация да не се разпространи в Русия, той обяви, че присъединява Крим към Русия. На практика тогава нямаше никаква войска, никаква реакция. Бяха изпратени едни такива зелени човеци без отличителни знаци, които организираха нещо като референдум, обявиха, че това го е пожелал народът и готово. Така Путин задоволи имперските амбиции на тамошните патриоти, а медиите го възславяха, че разширява пределите на Великата Русия. След това частната армия Вагнер влезе в Донецка и Луганска област, обявиха, че там живеят руснаци  и ще ги защитават. Започнаха да стрелят срещу Украйна и това доведе съответно до струпване на украински войски. Престрелките там продължиха осем години!  Този тлеещ конфликт беше използван много умело, с изключително Гьобелсова пропаганда в Русия и целия свят, че украинците са фашисти и изверги. Това продължава и до днес, включително и в България. И ние виждаме, че и днес в България има доста хора, които вярват на тези лъжи и пропагада.

Изненада ли ви 24 февруари?

Не, не ме изненада. Никак. Тази доктрина на Русия се разработва отдавна: че те са център на православния свят, че носят знамето на православието и че те трябва да имат мисията да обединят всички славянски народи. Тази доктрина се разработва отдавна от философи, Никита Михалков /иначе талантлив режисьор/ също е един от поддръжиците на тази доктрина.
Тази война в Украйна е просто за нищо. Тя се води без обяснима цел. И дори и да успее руската войска да завладее Украйна, нищо няма да постигне. Четох един разказ от Хемунгуей – „Победителят нищо не печели”. Нещо повече – ако победителят е Русия, дълги години украинският народ няма да се примири с нашествениците.

Как ние в България да се ориетираме в огромния информационен поток, който ни бомбардира  за войната? Различни източници ни представят крайно противоречива картина . Как да преценим кой е дбрият, кой лошият, кое е правилно, кое –не?

Чудесен въпрос. Има нещо много просто като отговор. По плодовете им ще ги познаете. Кой е добрият и кой е лошият? Дали лошият е този, който е нападнатият? Украинската ли политическа система е фашистка? Няколко президенти досега са избирани демократично, може да не са най-идеалните, но това е състезателен процес. А в Русия? От 20 години не е  имало избори. Това в 21 век е недопустимо. Така че истината не е на страната на силния и не е на страната на агресора.