Добър си толкова, колкото си добър през май. Тези думи често изричаше Александър Тодоров, когато бе начело на Рилски спортист и Балкан Ботевград. Само преди няколко дни „зелените“ добавиха шампионската титла в НБЛ за втори път в последните три години и за общо шести в своята история. Ботевградчани заслужено се поздравиха със златото в българския елит, но пътят им до заветната цел не бе особено лек. На финала Балкан се справи именно с Рилски, който за втори последователен сезон трябва да се задоволи със среброто, макар че бе абсолютен фаворит за титлата през цялата кампания. Баскетболистите на Людмил Хаджисотиров затвърдиха това мнение, след като спечелиха първия мач в Самоков, но в следващите три се отдалечиха от това, което показаха в редовния сезон. Въпреки че бе пред угрозата да напусне плейофите още в първия кръг, тимът от Ботевград показа характер още на старта на елиминационната фаза и това се оказа от голямо значение.


Основният коз за спечелването на титлата се казва Небойша Видич. Сръбският специалист познава до болка българските нрави, а завръщането му начело през миналото лято означаваше, че разочарованието от четвъртото място в ботевградския лагер през 2020/2021 беше голямо. Именно той бе треньорът, който изведе Балкан до титлата преди 3 годни. Наставникът често бе критикуван заради непостоянството на „зелените“, но неговият почерк си пролича в най-важната част от сезона. Ботевградчани влязоха в ролята на аутсайдери на полуфиналите срещу Левски и на финалите с Рилецо, но опровергаха прогнозите до голяма степен по доста категоричен начин.


И когато говорим за почерка на Видич, няма как да не обърнем внимание на играта в защита. Именно представянето в дефанзивен план на тима от Ботевград направи труден живота последователно на Левски и Рилски, които нямаха отговор срещу този елемент. Това до голяма степен разбраха повечето от високите играчи на двата отбора, тъй като представянето в защитен план на Балкан бе като криптонит за тях.  А както знаем, защитата печели титлите. Ако трябва да погледнем по-конкретно към финалната серия, „зелените“ намериха начин да ограничат играта в офанзивен план на баскетболисти като Павлин Иванов, Брендън Браун и Алекс Симеонов.


 От изключителна важност за спечелването на златото се оказа и завръщането на Станимир Маринов. Българският национал бе големият щастливец от получилата се пауза на полуфиналите по повод нередовната картотека на Йордан Минчев. Гардът се завърна в четвъртия мач срещу столичани и внесе нужното спокойствие, за да изстреля ботевградчани на финала. Едва ли той си е представял подобен край на сезона, след като в началото на март получи сериозна контузия и очакванията бяха да пропусне остатъка от кампанията. Спечелването на титлата с Балкан бе сбъдната мечта за Маринов, който направи своите първи крачи в мъжкия баскетбол именно в школата на тима от Ботевград и след края на финалната серия сподели, че от неговия гръб е паднало бреме.


Останалите играчи от българското ядро също заслужават признание. Димитър Димитров и Крис Минков отдавна показаха, че ролята на лидери не им е чужда. Своето място намери и Николай Грозев, който със сигурност ще запомни тези плейофи. Единствено Денислав Вутев и Здравко Христов бяха с малко по-второстепенна роля, но това не им попречи да демонстрират своя професионализъм. Оптимизъм будят и изявите на тримата играчи от школата в лицето на Михаил Гавазов, Александър Гавалюгов и Илиян Пищиков. Последният получи доста доверие от Видич и не разочарова, като сърбинът нямаше проблеми с това да залага на него в немалко ключови моменти.


 Ахилесовата пета до известна степен бе при селекцията на чужденците, като в хода на сезона някои от тях си тръгнаха, за да дойдат други на тяхно място. Последните двама обаче се вписаха повече от подобаващо в ротацията на сръбския наставник. Става дума за Амад Рори и Крисчън Джоунс, които промениха коренно облика на отбора след Нова година. Вторият пребори конкуренцията за MVP на финалите и остана загадка за високите баскетболисти на Рилски. Освен това обезличи тотално Трей Портър под коша. Отлично попълнение се оказа и ДиВон Уошингтън. Подобно на Видич, той също познаваше обстановката в Балкан от престоя си през 2018/2019. Тогава американецът остана със среброто, но този път не се размина със златните отличия, за които допринесе със силните си изяви и атрактивните изпълнения от пейката. Ако можем да определим някой за постоянна величина, тези думи се отнасят за Дерик Маркс. Американският гард трябваше да изкара пробен период, за да впечатли Видич, а с играта си доказа, че сърбинът с право му е дал шанс.


Добър си толкова, колкото през май, а в конкретния случай и през юни. Балкан определено срещна доста проблеми през сезона, а участието в Балканската лига имаше своите плюсове и минуси. „Зелените“ останаха на крачка от медал в регионалния турнир, но пъзелът за тях се нареди, точно когато трябва. Няма как да пропусна и подкрепата на феновете, които за пореден път показаха своята безрезервна любов към любимия клуб и затвърдиха мнението, че в Ботевград баскетболът е религия.