Едва ли има нужда от това, да се пишат много редове, когато се спомене името на Мариян Христов. За него е достатъчно да се каже само, че е единственият българин, шампион на Бундеслигата и човек с голямо футболно сърце. В началото на този сезон, след тежък период на контузии в Германия, той се завърна у нас и стана спортен директор на родния Балкан (Ботевград). Ден преди домакинството на Локо (Мездра) за Купата на България, „Меридиан Мач“ реши да потърси за интервю участника на Мондиал 98 и Евро 2004 за обширно интервю.

 
- Г-н Христов, ще влезете ли в игра и в двубоя за Купата на България с Локо (Мездра), след като се включихте в няколко мача на Балкан от „Б“ група?

- Сигурно няма да играя. Не съм решил още, но по-вероятно, не.

- Защо се върнахте в родния си клуб?

- Защото обичам футбола. Кеф ми е да се занимавам с футболисти.

- Имате ли сили да отстраните Локо (Мездра)?

- Момчетата ще дадат всичко от себе си. Мездра обаче е по-добрият отбор и трябва да бият, но ние ще се борим докрай. Лошото е, че в България я няма нагласата по-малките отбори да се хвърлят на големите, както е в Германия, Англия, Франция... Очаквам тази година и по-точно в тази фаза от надпреварата доста отбори от „Б“ група да отстранят елитни тимове. Все пак е един мач, всичко е възможно.

- Не сте далеч от второто място на Запад, което дава право на бара. Можете ли да се преборите с конкуренцията?

- Нямаме амбиции да влизаме в „А“ група. Ние играем мач за мач. Вече ще ходим с юношите, когато трябва да гостуваме на тези, които имат амбиции да влязат в елита, защото всичко се знае. Няма смисъл да се хвърляме и да хабим сили.

- Чувате ли се с някой от Левски, може би с Даниел Бормиров, с който играхте заедно и който също като вас вече е шеф?

 - Не се чувам с никого от Левски.
 
- Има ли шансове България да се класира на световното първенство в ЮАР през 2010 година?

- Докато има мачове, има и шансове. Това важи за всички, не само за България. Момчетата трябва да се раздават. Ако си по-добър побеждаваш, ако не гледаш първенството по телевизията.

- Има ли корупция в Западната „Б“ група?

- Не зная. Далеч съм от мисълта...

- Да, но нахлухте на терена в Монтана?

- Монтана не е лош отбор, нямам нищо против тях, но нека да ни бият, без да им помага съдията. Явно това трудно ще се изкорени от българския футбол.

- Чувствате ли се като успял футболист, който обаче в края на кариерата си сякаш бе позабравен?

- Като не играеш, те забравят, нормално е. Доволен съм от себе си и от това, което съм постигнал. Който е трябвало да ме оцени, го е направил.

 - Имаше ли възможност да останете в Германия?

- Можеше да остана да работя в Германия. Ако исках, можех да работя и в Брауншвайг, и в Кайзерслаутерн, но нямах желание да тренирам деца. Исках да се занимавам с български футбол.

- Означава ли това, че искате да бъдете старши треньор на някой роден отбор?

- Имам амбиции да водя отбор у нас, но не искам да се предлагам и да се натискам това да стане на всяка цена и след три мача да ме махнат. Такава е практиката у нас. Искам стабилност.

- Какво е мнението ви за родния футбол в сравнение с преди 10-12 години, когато вие играехте в „А“ група?

- Първенството е интересно. Всеки един от водещите отбори може да стане шампион - Левски, ЦСКА, Литекс... Няма го откъсването от по 10 точки, всичко да се знае и само да чакаме кога точно ще стане шампион даденият отбор. Провинциалните отбори станаха по-силни - Сливен, Черноморец, Черно море, Локомотив (Мездра)... и това е хубавото.

- При един от последните ви мачове с националната фланелка се повиха информации, че сте имали открит конфликт със селекционера тогава - Христо Стоичков, който каза, че някои от играчите са го предали?

- Всеки може да си пише каквото иска. Аз със Стоичков съм приятел. В един отбор, в който са събрани над 20 души, винаги има конфликти, нормално е да има търкания. По-важното е после да си останете приятели и да се уважавате.

- Докато бяхте в Германия и се знаеше, че повече няма да играете футбол, търсил ли ви е някой от България, за да дойдете да работите в някой наш клуб или пък под една или друга форма да помагате за развитието на родния футбол?

- Никой не ме е търсил. Но не това е най-важното. Последните 40 години все едни и същи работят във футбола ни, време е за промяна. На младите като нас трябва да се дава път.

- В тази връзка, зад кого ще застане Балкан на предстоящия конгрес, ще подкрепите ли Боби Михайлов?

- Не съм се замислял за това. Не, че не ме интересува кой ще стане президент на БФС, но по-важното е всеки да си свърши работата. Дори и да не е бил Боби Михайлов досега, едва ли някой друг е щял да промени кой знае колко нещата. Пак казвам, всеки трябва да се отнася отговорно и съвестно към задълженията си. Само тогава ще успеем. Но на нас явно ни е такъв манталитетът.

- Кой според вас е най-добрият футболист в момента у нас?

- Не гледам много мачове от „А“ група. Повече се концентрирам върху „Б“ група, така че не мога да кажа, а и повечето момчета, които играят сега, не ги познавам. Не съм ги гледал, а и са доста млади.

- Титлата с Кайзерслаутерн ли е върхът в кариерата ви?

- Не само титлата, макар тя да е един от най-скъпите ми спомени и моменти. За мен всеки един мач в Бундеслигата, който съм изиграл, е връх в кариерата. Пълните трибуни, великолепната атмосфера, обичта на хората. Това не се забравя.

- Виждате ли скоро светли дни за българския футбол?

- Всички, които работят във футбола ни, сами трябва да си направят светли дните. Трябва да се радваме на това, което имаме. Трябва и да се научим да гледаме с други очи на футбола. Вижте например в Англия, там хората ръкопляскат и на един тъч, а у нас освиркват за всичко. Това е показателно за отношението ни към футбола.

РОСЕН АНГЕЛОВ