Галерия в читалището  с творби на Владимир Димитров-Майстора, Бешков, Илия Петров, Иван Милев. Български класици и съвременни творци

Нешка Робева няма нужда от представяне. Нейното име говори не само в България, но и по света. За първи път легендарната треньорка по художествена гимнастика говори пубично за големия си проект: читалището в Трудовец да се превърне в художествена галерия и музей.

"Не, това няма да е музей на Нешка Робева. Не, не е така.


Нашият клуб „Левски” беше  в основата на националния отбор по художествена гимнастика. Това са 25 години, докато съм била треньор на националния отбор – цялата подготовка на отбора ставаше на базата на „Левски”, с треньорите на „Левски” /както и други талантливи тревьори от страната/ Ние имаме едно правило в клуба – да пазим паметта.
Във времето имахме спонсор – един голям бизнесмен от Япония. Той ни даде пари по този начин:  „Нешка, ние ви помагаме, за да запазите българската художествена гимнастика за света”.
Никой от нас не си е разрешил да поиска процент, или нещо от рода  на „ето, ние водим спорнсор...”, не. Ние решихме тогава да купим една двуетажна къща във вилната зона на Трудовец, направихме проект за преустройство и сега нашият клуб там има база, която е прекрасна. По-късно г-н Цоло Вутов ни помогна да я стабилизираме, да я ремонтираме. И вече втора година наши деца идват тук и ние ги запознаваме с историята. Искаме тази база да бъде за всички деца.
От друга страна – клубът ни по един много интересен начин се сдоби с изключтелна колекция картини и скулптори. Във времето ние не сме продавали, успявахме да се справяме финансово. Тази колекция, която и според познавачите /проф. Емил Попов, проф. Станислав Памукчиев и др./ е на световно ниво. Аз знам, че е на световно ниво.

Ние искаме тази колекция да я представим като една постоянна експозиция в читалището на Трудовец.

В същото време имаме изключителната подкрепа от кмета на Ботевград и затова ни се иска да направим един път на културата Ботевград-Трудовец-Правец-Етрополе.
Освен галерия искаме в читалището да се обособи и етнографски музей, който е идея на трудовчани от много години.
Така че етнографският музей и художествената галерия ще запълнят празните пространства на това изключително читалище. Благодарна съм на хората от читалището за ентусиазма, както и на кмета на Трудовец Еленко Иванов за желанието да направят нещо подобно.
От друга страна – нашите големи художници и творци видяха и пространството отвън, парка около читалището. Дори проф. Емил Попов изработва фигура специално за това пространство до читалището.

Идеята от дълго време тлееше...  Щастлива съм, че срещнах разбиране, нещо повече срещнах много радост в хората на изкуството, които виждат, че се прави нещо. Със средствата, които през годините ние набирахме от спектаклите ни, тази колекция ще бъде увеличавана. Имаме и дарения и ще получаваме още. И всичко това искаме да го съчетаем с историята на нашия спорт, но по един съвременен, модерен начин. Ние имаме големи личности в спорта. Това искаме да покажем.


Идеята е не само да пазим историята, но и да привличаме младите хора към това да се усещат българи. Да не се смятат за хора втора категория. Да не им се внушава непрекъснато „нашият европейски път”... Ние СМЕ европейци, откакто сме на тая земя. Нашето изкуство, нашите невероятно талантливи деца привнасят в световната култура. И то много.

Колекцията

Ще започна с Владимир Димитров – Майстора. Имахме и Златю Бояджиев, но тази картина просто беше откадната. Съдихме се, но не успяхме да си я върнем. Но, ако е рекъл Господ, ще имаме и Златю Бояджиев. Имаме Илия Бешков, имаме Илия Петров, Иван Милев, Стоян Венев – това са величини в изобразителнотото изкуство.
Имаме, разбира се, Светлин Русев. От скулпторите имаме Емил Попов, Ангел Станев, Иван Русев. А току-що се сдoбихме и с „Пиета” от Валентин Старчев. Това е едно от неговите произведения, което беше в основата на „1300 години България”. Паметник, който ние изрязахме и изхвърлихме...
Идеята ни е в парка между читалището и кметството в Трудовец да бъдат разположени скулпторите от нашата колекция.
Искам да кажа, че аз имам и своя лична колекция. Категорично съм решила, да я даря и тя да стане част от галерията в Трудовец.
И нещо друго – имаме две картини на световни майстори.

Като стойност нашата колекция надминава това, което имат големи софийски галерии.

Проектът за галерията в Трудовец е готов. Той е направен от арх. Иво Пантелеев, един творец на световно ниво. Бих искала хората да знаят, че всички ние работим безвъзмездно.

Аз съм убедена, че  за това, което ни предстои да направим, ще имаме средства. Защото съм сигурна, че много хора ще се включат в проекта.
Ние искаме да превърнем читалището в Трудовец в едно място, което ще привлича хора, ще ги събира, ще има интензивен културен живот. Тук могат да се провеждат различни събития, читалището има и голяма сцена.

Моето желание е да оставим жива паметта за нашите големи творци.

Изключителни творци, които някак си с пренебрежение  подминаваме, да не кажа зачеркваме.
Много силно ме впечатли по време на откриването на Олимпиадата в Париж една сцена - демонстративното изхвърляне на „Мона Лиза” от корабчето. Хубаво. Ние искаме да има и да представяме и съвременно изкуство. Нека дa го има, но това не означава да зачеркваме всичко преди това.
През този ноември бях в Китай. Изумена съм как новото се вгражда в старото. Представете си един Кремиковци. При нас това е една изоставена площ, всичко се руши. В Китай обаче видях площта на един такъв голям комбинат, който е превърнат в милионен квартал на Пекин. Видях как конструкциите на завода са превърнати в изкуство, в модерни инсталации. Върху комините се прожектира, доменните пещи са превърнати в сцени.
За последно бях  в Китай преди 25 години. Пекин днес е неузнаваем! Пътувайки от новия квартал към центъра на града,  възкликнах: „О, влизаме в старата част на Пекин, какви прекрасни сгради, храмове”. А преводачът ме поправя: „Не, това не са онези стари сгради. По време на т.н. „културна революция” всички те са били разрушени. Тези са изградени наново, възстановени са по снимки, по останали чертежи.”.
Ще мине време, ще отживее и българската културна революция. Може би младите хора в този край ще бъдат предвестниците, че красотата ще спаси света?!

Защо Трудовец?
По една случайност преди повече от 30 години попаднах в Трудовец. Там живя майка ми. Тя почина, погребана е в Трудовец. Аз един ден ще бъде до нея.
Имам на вилата си една малка остъклена тераса, наричам я „аквариума”. Всяка сутрин се качвам и се любувам на тази невероятна красота. Този край е надарен от Бога. Убедена съм, че тук може да се развива т.н. културен и религиозен туризъм. Безкрайно благодарна съм на г-н Гавалюгов, че присърце прие моята идея и тръгнахме да го правим. Не е важно всичко да се съсредоточи в столицата, в големите градове.
Ще Ви разкажа за нашия спонсор от Япония. Фирмата им е третата бизнес империя в страната. При едно от посещенията ми собственикът на фирмата ме качи на самолет от Токио, за да посетим неговото родно село. Там той беше направил невероятен музей. Японците имат изключителна керамика, обожават я. Музеят в това селце представяше японската карамика и... една картина на Кариер. И моят японски домакин ми каза: „Аз искам да Ви покажа Кариер!”
Е, аз мога да кажа, че много хора ще минат през Трудовец, за да видят Кариер и Брианшон. И още много други неща.
Хората вече започват да бягат от големите градове. Там атмосферата е повече бизнес. Всеки гледа да прави пари... Аз вече виждам как вилната зона на Трудовец оживява и се населява.
Тук има прекрасни хора, избегнали покварата на големия град.
Вторият ми аргумент – читалището на Трудовец и  цялата тази площ около него – това трябва да живее. Аз съм сигурна, че колекцията ще пребъде в Трудовец. Недай Боже  обаче да дойде време да се разпродава – цялата тази колекция ще премине към Националната художествена галерия в София. Така трябва да бъде.
Годините ми напредват, но толково много ми се иска хората да се събудят. И да пазят това, което сме имали. Да го пазят!