Редовното движение е сред най-достъпните начини да се грижим за здравето си, а популярната цел от 10 000 крачки дневно от години се възприема като своеобразен ориентир за физическа активност. Ново проучване обаче показва, че не е необходимо непременно да достигаме този брой – значение има и темпото, с което вървим, съобщава Lifestyle.bg.


Изследване на учени от Monash University в Мелбърн показва, че по-малък брой крачки, направени с по-бързо темпо, може да донесе сериозни ползи за здравето и да бъде свързан с по-нисък риск от преждевременна смърт.


За целите на проучването са анализирани данните за физическата активност на повече от 100 000 души на средна възраст от UK Biobank. В продължение на седем дни специални устройства отчитат както броя на направените крачки, така и скоростта на ходене. Участниците са разделени в няколко групи – до 5000 крачки дневно, между 5000 и 7500, между 7500 и 10 000 и над 10 000.


След това в продължение на осем години учените проследяват смъртните случаи сред участниците, включително тези вследствие на сърдечно-съдови заболявания.


Резултатите показват, че по-големият брой крачки е свързан с по-нисък риск, но подобен положителен ефект може да се постигне и с по-малко ходене, когато то е с по-висока интензивност.


Особено значение има темпото при хората, които правят над 5000 крачки дневно. Според представените данни тези, които достигат пикова честота от поне 80 крачки в минута, имат значително по-нисък риск от смърт в сравнение с хората, които изминават между 5000 и 7500 крачки при по-бавно темпо – около 60 крачки в минута.


Най-нисък риск от преждевременна смърт все пак се наблюдава при хората, които правят между 7500 и 10 000 крачки дневно, независимо от скоростта на ходене. Добрата новина е, че и хората, които не достигат 7500 крачки, могат да извлекат допълнителна полза, ако отделят поне около 30 минути за по-бързо ходене.


Как да разберем дали темпото е достатъчно интензивно? Според учените няма универсална скорост, тъй като физическите възможности са индивидуални. Практичен ориентир е дишането да стане осезаемо по-учестено и човек да усеща натоварване, но все още да може да разговаря с кратки изречения. Около 100 крачки в минута могат да служат като приблизителен ориентир за умерено интензивно ходене при средностатистически възрастен.


Изводът е окуражаващ за хората, които трудно намират време за дълги разходки – ежедневното движение не трябва непременно да се измерва единствено с достигането на заветните 10 000 крачки. Колко и как вървим са две страни на една и съща цел – повече движение и по-добро здраве.