Това „наследници на нищо” е израз от изказаните спомени на по-големия син Димитър. С разплакани очи той и брат му Георги изгледаха на видеоекрана филма за техния баща.
Със сподавен глас започна той и спомените си за своя баща, когото и до днес приема като свой приятел. Освен приятел, Петър Димитров или още Петьо Попа /с главна буква/, както беше известен в града, беше още, поет, певец, голям учител, независима от никого и от нищо личност, голям бохем и обичащ до дъното на душата си своите ученици в гимназията и своя град Етрополе. Безспорен талант и авторитет, корифей в преподаваните от него научни знания.
Не малко негови ученици през годините, когато беше учител в СОУ „Христо Ясенов”, са печелели Национални олимпиади по неговите предмети и са влизали без приемни изпити в който са пожелали университет в страната.
Освен като учител не малко години е работил и като ръководител в тогавашния Завод за полупроводници в Ботевград, защото има и специалност „индустриална физика”, заедно с учителската си професия.
За своя баща сподели с присъстващите и по-малкия Георги, който беше по-лаконичен в изказа си.
Спомени за учителя Петър Димитров разказаха учителката от гимназията Таня Дойнова, учителят по история в ОУ „Христо Ботев” Етрополе и някогашен негов ученик Марин Кубетски и Христо Христов.
Усещането, което остана у присъстващите на срещата, която се проведе днес в Актовата зала на СОУ „Христо Ясенов” в Етрополе е, че през цялото време се говори за живия Петър Димитров, а не за отишлия си от този свят Човек.