След Ивановден в България се празнува Бабинден. Това е древен празник, който е запазен и до наши дни от езическите времена. Той е посветен на акушерките, които в старото време помагаха при раждането. Като цяло този празник се възприема като един вид женски отговор на определено мъжките празници като Богоявление и Ивановден.


Рано сутринта при бабата-акушерка идват жени, чиито деца са на възраст от 1 до 3 години. Там в двора, под овощни дървета се извършвал ритуалът "измиване на ръцете". Млади жени, които донасяха със себе си от дома една кофа с чиста вода, сапун и нова кърпа и поливат водата на "акушерката" да си измие ръцете. След това подават кърпата, която тя приема като подарък (още като подаръци на акушерката донасят облекло, текстил - всичко това оставят на дясното й рамо). При този ритуал старата жена пожелава на детето да е живо и здраво, като го напръсква с вода.
От своя страна, бабата подарява на майките чорапи и блузи за децата им, а ако с майката дойде и детето, тя му връзва на ръцете монетка или фигура на конче, които са плетени в бели и червени конци.
На този ден всички жени идват на вечеря при бабата-акушерка. Всяка носи вино, ракия, варена кокошка и обредни хлябове,  на входа на къщата целуват ръката на домакинята. На масата всички се забавляват, шегуват се, говорят почти винаги на теми със сексуални нюанси. Самата акушерка понякога провежда ритуали, които би трябвало да помогнат на жените да имат повече деца.
На този празник мъжете не се допускат, но в един момент те идват в дома на старата жена, облечени като бикове с рога с предварително приготвена количка, вземат бабата, избутат я в количката и я отвеждат до реката, където я къпят във водата. Този ритуал за къпане се прави, за да е жива и здрава бабата през новата година.
Празникът завършва вечерта със забавления и танци на площада.