Иде реч за европейското съоръжение – спортни площадки до спортна зала “Балкан”. Модернизацията им бе нужна, планирана, финансирана..., но не и реализирана. Или по-скоро реализирана, но само на хартия. При вида на прясно асфалтираните площадки първоначалното недоумение бързо прераства в логично подозрение, че едва ли одобреният за реализация с европейски средства проект за модернизация предвижда полагането на подобна, меко казано, неподходяща за целта настилка. Дървените, вече рушащи се баскетболни табла, както и чупещите се рингове, повечето вече претърпели по няколко усилващи здравината им интервенции, само допълват натрапващото се впечатление за пълното несъответствие между модерните инфраструктурни решения, отдавна внедрени в подобни спортни обекти на други места, и изпълнената „модернизация”… по ботевградски.


Настоятелните опити да получим от Община Ботевград - водещ партньор по проекта, официалната проектна документация, както и съпътстващите финансови документи, позовавайки се на закона, уреждащ достъпа до обществена информация, се увенчаха само с частичен успех. Предоставен бе достъп до търсените документи, но само за разглеждане на място, с изричната и категорична забрана на кмета Георги Георгиев за предоставяне на ксерокопия на какъвто и да е документ, свързан с въпросния проект.
Законът задължава да бъде предоставена такава, но в Ботевград явно Той се спазва избирателно. Какво ли толкова се крие в тези документи, че толкова ревностно се пази тяхното съдържание. Логиката клони към един отговор - има нещо, което трябва да си остане дълбоко скътано в общинския архив и никога да не добива публичност. Защо ли?! Всеки да си отговори сам!


В крайна сметка заекът изскочи, макар и от друг храст, и показа за пореден път, че има нещо гнило в ... Ботевград. Според одобрения проект се предвижда подмяна на съществуващата асфалтова настилка на спортните площадки с изкуствена специализирана такава. Вместо това спортните площадки са залети с универсалното покритие за нашия край – асфалтобетон. Но не и според документите, които впрочем са заверени както от представители на инвеститора – Община Ботевград, така и от представители на Управляващия орган. „На хартия“ всичко е наред -  положена е предвидената „специализирана настилка“. Каквото и да означава „специализирана“, едва ли може да се приеме, че за такава трябва да се счита положеният асфалтобетон, тъй като вече бе споменато, че в самия проект, в предвидените ремонтни дейности на четирите баскетболни площадки, е записано, „подмяна на настилка -  от асфалтово покритие към изкуствено“. Разбира се, плащането е направено така, както  е записано и прието - за „специализирана настилка“, по 37,5 лв. за квадратен метър крайна цена. Общата изплатена сума за полагането на модерната спортна настилка – асфалтобетон, върху 2060 кв.м. площ е 77423,04 лв. с ДДС. Същевременно с това, за същия този асфалт, само че положен на изградения в съседство паркинг, също по проекта за трансгранично сътрудничество между общините Ботевград и Палилула /Сърбия/, са изплатени по 24,7 лв./кв.м. с ДДС. Модернизацията явно се е осъществила, но в нечий личен актив ..., пък топкаджиите нека да си жулят колената.


Недоумение буди фактът, че в протоколите от официално извършените по проекта дейности, не фигурират подменените и монтирани шперплатови табла с чупещите се рингове, осветителните тела и дървените летвички, положени върху старите ламаринени пейки. Може само да гадаем дали са дарение, или пък дървените летвички са включени в операция „изкърпване на трибуни“, за която са изплатени 1110 лв. Също така дарени ли са, или осветителните тела и кошовете са „заложени“ в операциите „фрезоване на нарушено асфалтово покритие“ и „изкърпване на дупки“, извършени на площ от цели 295 кв.м. и струващи 8326 лв. Според последно споменатите странни операции излиза, че преди ремонта почти цяло едно баскетболно игрище е представлявало лунен пейзаж, осеян с дупки, и се е наложило първо да бъде  „изкърпено“ за една голяма сума, а след това да бъде залято със специализираната спортна настилка - асфалт!


Може „модернизацията” на площадките да буди недоумение и да поражда въпроси, но за сметка на това за изградените по проекта съблекални и тоалетни е вън от съмнение – те са едно модерно и функционално европейско съоръжение, с положен скъп и хубав теракот – цели 54 лв. за квадратния метър, с прозорци от 240 лв. квадрата и модерни вътрешни алуминиеви врати от 260 лв. квадрата. Стените и таваните също са европейска класа -  измазани, шпакловани и боядисани, при това „трикратно“ ....Е, имат и един кусур - при допир кънтят на гипсокартон !


За съжаление, дефектите от подобни „модернизации”, като че ли се приемат с безразличие, най-много с ялово мрънкане, гарнирано с доза ирония, но така или иначе си остават за сметка именно на онези, наречени от един известен модернизатор, „мърлячи“. А ефектът – той остава за „модернизаторите”, които обикновено не работят с компютър. Но както се казва в една народна поговорка: „Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава”. Едните дават „зелника“ с подпис, одобряващи подобни „модернизации“, и вероятно не остават гладни.  А другите, включително ползващите компютър т.нар. „мърлячи“ - те го дават периодично ... с хиксче, в пликче и в избирателната урна. За тях от зелника не остава... Оставa им орално да oхлаждат супата.


Забележка: Приложените и цитирани в статията числа и  документи са официално получени от Управляващия орган по проекта на основание Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, във връзка с подготвян от botevgrad.com журналистически материал.


Пълната проектна документация, придружена с финансовите документи, може да изтеглите ТУК: