Общините, които не се включат във ВиК-асоциациите на областно ниво, а продължат да ползват услугите на общински водоснабдителни дружества няма да имат възможност да получават безвъзмездно финансиране от ЕС и държавния бюджет. Това заяви в Севлиево министърът на регионалното развитие и  благоустройството Лиляна Павлова, която участва в публично обсъждане за окрупняване на ВиК дружествата в Габрово днес. „Окрупняването на ВиК-дружествата е изискване, залегнало в споразумението ни за членство в ЕС и без да го изпълним областите, в които няма асоциации, няма да имат възможност да кандидатстват за безвъзмездно европейско финансиране по проекти в областта на ВиК, финансирани по Програмата за развитие на селските райони, или по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г“. за водопроводи, канализация, пречиствателни станции, решаване на проблема с режим на водата в селищата и др.“, категорична бе министър Павлова. Тя уточни, че не могат да бъдат отпускани и средства от държавния бюджет. Единственото финансиране за издръжка и поддържане на системите ще идва от собствените приходи или от заеми. Членството в асоциация обаче не е задължително и всяка община носи отговорност пред хората, коментира регионалният министър. Към днешна дата от 265 общини в България вече 242 са членове на асоциация по ВиК, а от останалите 23 има такива, които са взели решение да се присъединят към асоциация, но чакат решение на Общите събрания.
Други обаче, все още не са взели подобни решения за присъединяване, което поставя под риск възможностите за изпълнение на ВиК обекти. Министър Павлова подчерта, че в тези общини е напълно възможно цената на водата да се увеличи, тъй като единственият шанс за поддържане на системите и инвестиции в подобряване на водоснабдяването ще е със заеми, които ще се изплащат през цената на водата.
Реформата в отрасъл ВиК е завършена на 99%, отчете министър Павлова и отбеляза, че с нея се цели  радикална промяна на стопанисването на активите и повишаване качеството на услугите. Изготвени са списъци с ВиК инфраструктурата и тя е определена като публична собственост – общинска и държавна. От друга страна са сключени договори с ВиК дружества за стопанисване, поддръжка и експлоатация на системите и предоставяне на услугите, изготвени са регионални генерални планове с инвестиционни програми към тях, с които са определени нужните инвестиции в краткосрочен и дългосрочен план.
След 1989 г. в по-голямата част от страната ВиК активите се стопанисваха хаотично от множество дружества без да е ясно какво е състоянието на системите и кой носи отговорност за тях. Държавата също нямаше детайлна информация за активите, водоизточниците, водопреносните системи, как се управляват и стопанисват, напомни Павлова.
Министър Павлова заяви, че по този начин се  постига един оператор за предоставяне на услугата и единна цена за цялата област, която се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране. В някои общини може да има леко покачване на цената на водата при осредняването, но това се дължи и на новите критерии за ценообразуване, като водещо е качеството на водата.
Тя увери, че включването на дадена община в асоциация не значи ликвидиране на общинското ВиК дружество и съкращаване на служители. То може да се влее в действащия оператор, а общината, като член на асоциацията, има своя глас и възможност за предлагане и взимане на решения. „Целта на окрупняването не е национализация, нито е скрит замисъл за концесиониране на водоснабдяването в бъдеще. Общините са съсобственици с държавата“, категорична бе министър Павлова