Наскоро Франция забрани използването на всичките пет неоникотиноидни пестициди, за които се смята, че причиняват смъртта на пчелите.


Решението изглежда напълно основателно предвид факта, че в световен мащаб популацията на пчелите намалява с обезпокоителни темпове.


Пчелите са основно звено в хранителната верига, а оцеляването на над 85% от растителните видове на планетата е пряко свързано с опрашващите насекоми. Всъщност всеки трети плод, който консумираме съществува заради опрашването, извършено от пчели и други насекоми. Без пчелите разнообразието от храна ще намалее с близо една трета. 


Със сигурност фактори като загубата на хабитати, суша и глобалното затопляне допринасят за т.нар. синдром на празния кошер (Colony Collapse Disorder), но несъмнено главният вредител за пчелите са пестицидите.


Неоникотиноидните пестициди са препарат за унищожаване на насекоми, който съдържа никотин и влияe върху определени рецептори в невронния синапс. Те са най-вече токсични за безгръбначните животни (в това число и насекомите) и по-малко за бозайниците, птиците и други по-висши организми.


Доскоро се смяташе, че неоникотиноидите имат ниска токсичност за полезните насекоми каквито са пчелите, но нови проучвания опровергават това твърдение. В пчелния прашец са открити над 150 различни вида остатъци от химикали – един  “смъртоносен коктейл от пестициди” според специалиста по апикултура към Калифорнийския университет Ерик Мусен. 


Световни компании като Bayer (които притежават лидера в биотехнологиите Monsanto), Syngenta, BASF, Dow и DuPont отричат химическите им продукти да вредят на пчелните колонии, въпреки явната връзка между неоникотиноидите и синдрома на празния кошер.


Синдромът на празния кошер е феномен, който се появява, когато болшинството от пчелите-работнички в една колония изчезнат и в нея останат само пчелата-майка и няколко пчели-работнички, които да се грижат за оплодените яйца и за своята царица.  Учените се опитват да обяснят причините за феномена още от 2006 г. насам, когато той е описан за първи път.


Проучванията на д-р Алекс Лу от факултета по “Екология и опазване на околната среда” към Харвардския университет целят да докажат връзката между неоникотиноидите и изчезването на пчелните колонии. В продължение на една година (2012-2013 г.) д-р Лу изследва 18 кошера с пчели, изложени на два вида неоникотиноиди – клотианидин и имидаклоприд. Резултатът? Шест от общо дванайсетте, изложени на неоникотиноиди колонии, напуснали кошерите си.


Други проучвания установяват, че макар и да не унищожава моментално пчелните колонии, натрупването на неоникотиноиди след време води до тяхната гибел. Според учените пестицидите са особено вредни за пчелата-майка като значително намалят репродуктивната й функция.


За да разберат какво точно се случва с пчелите, група канадски учени от Университета Йорк в Торонто използвали лаборатория на открито (далече от посевите с царевица) като в продължение на 12 седмици излагали пчелите на действието на пестицида клотианидин. Оказало се, че въпреки контролираните дози, насекомите започнали да страдат. Защитните им механизми били отслабени, много от пчелите-работнички започнали да се застояват в кошера и шансовете им за оцеляване намалели. Пчелите изгубили и своята царица, чиито яйца гарантират оцеляването на колонията.


Макар че ЕС забрани употребата на три (клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам) от общо петте неоникотиноидни пестициди, причиняващи смъртта на пчелите, Франция взе решение да забрани използването и на петте вредители както върху посевите на открито така и в парниците. В доклад на агенцията за обществено здраве на Франция ANSES се казва, че “съществуват достатъчно на брой и безвредни алтернативи на неоникотиноидите и че трябва да се работи със, а не срещу природата.”