Интервюто свалихме от сайта zaetropole


Нашето пътуване във времето ни повлече в различни посоки, в които продължаваме да търсим гледната точка на хората, които живеят в град Етрополе, за техния собствен град. Етрополци обичат града си и с радост разказват за него. Заедно с радостта, ние виждаме и надежда. Надежда, че това, което носят като локална идентичност и кулутра е ценно и ще бъде запазено. Надяваме се, че някой ден Етрополе ще бъде привлекателно място за туристи – така, както си го пожелават етрополци. А защо, може да разберете от интервюто на Наталия Дочева.


Представете се с няколко изречения?


Наталия Дочева. Семейна с две момчета. Завършила ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ специалност „Историк и преподавател в средно училище“. Работила съм 3 години като Директор на Историческия музей в Етрополе и 32 години съм учителка.


От Етрополе ли са вашите корени?


Моите корени са от село Брусен, община Етрополе. Майка ми е от там, а баща ми от с. Видраре, общ. Правец.


Какво знаете за историята на града и околността?


Мисля, че доста добре познавам историята на града. Но винаги може да се научат нови и интересни неща.


От къде сте запознати с тази информация ?


Историята на Етрополския край познавам най-вече от работата си в Музея, от книгите, които съм прочела и от разговори с хора.


Свързан ли е родът ви с някакви събития от историята на Етрополе?


Моят род не е свързан с историята на Етрополе. Родът на моя мъж, който е с корени от Етрополе, има връзка с историята на града. Прабаба му – Пауна е ходила да акушира – „бабува“, а нейния баща – Ценко Вешков е участвал заедно с Димитър Общи в обира на Арабаконак. Дядо му – Ценко е имал зъболекарски инструменти и е вадил зъби. Освен това е лекувал животни. Всичко това е вършил без да има образование, а е бил самоук. Баща му на моя мъж е бил много добър майстор дърводелец, а брат му пък грънчар. Това са били местни, разпространени занаяти. Родът на майка му е дошъл от района на „Дъбниците“ около Плевен, като са избягали от турците.


Какво си спомняте от детството за начина, по който се празнуваха месните празници и обичаи?


В Брусен съм участвала като ученичка в празнуването на Лазаров ден. Всяка година облечени в национални носии, с венчета от игличина обикаляхме всички къщи и пеехме лазарски песни. Много се тачеше „Заговезни“ в селото. Обикновено се палеха два огъня – в „горния“ и „долния“ край на селото, като възрастни жени наричаха бъдещето. В спомените ми ярко са се запазили обичаите да се изпращат в село момчетата в казармата. Събираше се цялото село. Обикновено на една поляна се слагаха дървени пейки и маси. Свиреше духова музика. Храната беше традиционна. Винаги се поднасяше първо кисело зеле с месо, агнешка супа и яхния. В Брусен всяка година се отбелязваше годишнината от битката на партизаните в Черни дол. Идваха близките на загиналите и ги разпределяха по къщите. Построяването на паметника е станало с доброволен труд на хората от селото. Баба ми е била готвачка – доброволка. Въпреки, че е била бедна не е взела пари. Помагаше се с доброволен труд например при асфалтирането на площада, при строежа на училищното общежитие.


А как се честваха общоградските празници, свързани с локални исторически събития? Вие по какъв начин участвате в тях?


За празниците в Етрополе знам от работата си в музея. Тогава съм участвала в „Пеене на пръстените“- даже ние от музея се обличахме в национални носии. По мое време се честваха изключително много събития, свързани с участници в антифашисткото движение преди 1944 год. Беше много тържествено, в големия салон на Читалището. На 2 юни имаше общоградски митинг на Братската могила. Участвала съм в организирането им. Нещо, което ми беше много неприятно е, че ме задължаваха да пиша речите за всички тържества и после те се изнасяха или от Председателя на Общинския съвет или от Председателят на БКП- естествено те го приемаха за мое най- голямо задължение като историк.


Спомняте ли си откога започна честването на празника на етрополските зетьове?


Началото на празнуването не си го спомням, но помня, че преди празникът беше посрещан с радост. Беше много интересен и забавен. Естествено за това допринасяше харизматичната и интелигентна личност на неговия създател – Николай Коев.


Как виждате развитието на град Етрополе в бъдеще?


Не съм оптимист за бъдещето на Етрополе. Съдбата ми е свързана с града. На 14 години аз дойдох ученичка в гимназията. След това заминах да следвам в Търново. В трети курс, втория семестър с писмо от Общината до Университета бях изискана да започна работа в Музея, защото в града имаше само трима историци с висше образование и те бяха учители. И така от 1983 год. живея и работя в града. Имам поглед от тогава до сега как се развива и какво става с града. Закрити са много производства в града. В администрацията работят много пенсионери. Това са едни от причините, когато младите хора отидат да учат да не се върнат в града. Като учителка имам представа колко отиват да следват и колко от тях се връщат. Липсата на работа е причината на печалната картина да гледаш как хората чакат автобуси за да отидат да работят в Ботевград или Правец. Младежите, за да се забавляват, също трябва да пътуват до Ботевград или Правец.


Какво е необходимо, според Вас, за да се превърне Етрополе в предпочитана туристическа дестинация?


Музеят и Манастирът, красивата природа са добра основа са развитие на туризъм в град. Празникът на етрополските зетьове и Пеене на пръстените – като традиционни обичаи. Би могло да се възстанови използването на хижата на Кокалското за ски туризъм, като се направи пътя до нея и тя отново започне да работи. Трябва повече популяризиране, но за съжаление връзката с града, имам в предвид пътя през Правешкия връх, е в ужасно състояние и това може да се окаже и причина да не бъде посещаван града.


Източник: https://legendsseekers.travel.blog/