Контролната среща между националните отбори на Русия и България се проведе в една зала в София, която някога бе домакин на Световната универисада. Последният път това бе в брадясалата вече 1989 година и може би затова всичко в нея, подчертано и от качеството на телевизионната картина, ни пренесе в онези времена, когато България все още не беше чужбина, а руската "сборная" дори и не смееше да си помисли за това да натурализира какъвто и да било американски гражданин. Като контраст баскетболът, демонстриран от двата отбора, при цялата му мрачност съвсем не изглеждаше такъв анахронизъм, удивявайки немногобройната публика с акцентd върху атакуващите действия, високия процент на стрелбата от трите точки и класическите завършвания в стил NBA.

При определянето на стартовата петица Дейвид Блат остана верен на себе си. Позициите на плеймейкъра, тежкото крило и центъра като че ли не оставят у американския специалист никакво съмнение или просто не допуска варианти, но с двойката и тройката продължава да експериментира. Този път заемно с Понкратов, Хряпа и Каун се появила Вялцев и Моня. Тази вариация обаче не бе най-удачната. Дали причината бе в конкретните лица (Моня бе сменен две минути след началото), или пък цялата петица бе излязла не дотам концентрирана (на Хряпа му откраднаха топката още в първите секунди), но 4 минути след първата сирена избраниците на Блат вече изоставаха сериозно - 7-18, и на главкома му се наложи да вземе минута за размисъл.

Личната защита, предложена от неговите подопечни, изглеждаше твърде неубедителна. Българите се справяха лесно един на един (тук осомено добре се справяха Деян Иванов и Филип Виденов), чевръсто си подаваха топката и безпощадно вкарваха кошове зад дъгата зад триточковата дъга. Не стига, че гостите не успяваха да си помагат в защита, нещо повече - българите имаха огромно преимущество по броя на борбите под двата коша. В нападение руският отбор действаше уверено, макар и да пропускаше стабилно наказателни удари, но в защита нещата никак не се получаваха. Работата не е в някакви тактически нюанси, просто българите (от присъстващите на полето до помощника на Пини Гершон, изтезавайки страничната линия с енергични подскоци и реплики към съдиите) действаха по-задружно и активно. От ввезлите като резерва помагаха само напористият Маккарти и Воронцевич, играещ на позиция пет. Останалите не впечатляваха.

Почесвайки се зад врата, Блат пусна в действие готовите си схеми: отначало избра зонова защита, създаваща на българите определени проблеми, а след това спретна скандал на реферите, които не пропуснаха да го наградят с техническо. Предмет на спора бе отсъденото неспортсменско нарушение на Хрята срещу малретиращия го Иванов. Стандартните методи на психологическо ъзмействие оказаха на тима пробуждащо въздействие. Излизането на Виктор Хряпа на върха доведе до точни подавания пок коша, където ги отиграваха Сергей Моня и Саша Каун, а в самия край на първото полувреме точен изстрел от трите точки на Биков изведе отбора напред в резултата - 43-42 след първите две четвъртини.

В третата и двата тима въобще не мислеха за заитата, изкарвайки на показ целия си стрелкови арсенал. Руснаците не се справяха с пъргавия Оуенс, промъкнал се няколко пъти под коша, изпускаха Георгиев, атакуващ смело от средно разстояние, и позволиха на Виденов да набере смелост. Привидно равната ира завърши в началото на последната част, когато Алексей Швед наниза тройка и изравни резултата на 67.

.След това започна оспорваната решителна част. За да се стигне до самия край, когато оставаха 28 секунди. След опит за стрелба на Оуенс от ръцете на Каун топката излезе в аут. В оставащите секунди българите едва успяха да вкарат топката и да я подадат на Калоян Иванов, който лудешки я запокити в коша през ръцете на Антон Понкрашов.

снимка: basketball.bg