Инж. Христо Христов  е  ботевградчанин, завършил висшето си образование в Украйна. След дипломирането си през 1975 година  започва работа в Технологичния отдел на  някогашния Приборостроителен завод в Правец. По-късно става генерален директор на „Комбинат за микропроцесорна техника”, а след това и първи зам.генерален директор на „Микропроцесорни системи” в Правец. Той е един от водещите специалисти, под чието ръководство в Правец започва производство на персонални компютри. Той е и сред основателите на  УКТЦ – сегашната Национална гимназия по компютърни технологи и системи. След 1989 година се занимава с частен бизнес. Неговата фирма „Чайм” се занимава с внедравяне на когенерации и изпълнява проекти в България и в чужбина.
Публикуваме част от интервюто за „Ботевградски вести” по събитията  в Украйна и напрежението в отношенията с Русия.
 

Какво се случва с отношенията между Русия и Украйна?

След разпадането на СССР през 1990 год., всичките бивши републики ентусиазирано се втурнаха да се еманципират не само от Русия, но и от цялата си съвместна история в рамките на СССР. Особено активни бяха балтийските републики. Те използваха периода, когато Русия беше слаба и не можеше да се противопостави и успяха да станат членове и на ЕС и на НАТО. Украйна обаче е друг случай. Реално икономиката на СССР, това беше икономиката на двете най-развити индустриално републики – РСФСР и Украйна. Те много дълго време, че даже и сега не могат икономически да се разскачат  една от друга. Това е много дълго за обясняване и не може да е обект на едно интервю. Но освен икономически, новият елит на Украйна се опитва да се отдели политически и ментално от Русия. В търсенето на идентичност този елит се върна много назад в историята за да докаже, че Украйна е самостоятелна държава от векове, даже от хилядолетия. Има нещо много сходно в тези действия с действията на северо-македонците. Историята на Русия реално започва с историята на Киевската Рус. Покръстването през девети век се извършва от княз Владимир, който според украинците е украински княз. В тази обща история са и княгиня Олга и княз Игор. И не само. Тази обща история продължава векове и в литературата и в изкуството. Гогол например е украинец, Йосиф Кобзон е украинец, Сикорский – световноизвестният конструктор на вертолети, който руснаците си го броят за руснак, е украинец и още много, много примери. И точно както при нас и македонците, вместо да се обединят около общата си история, те започнаха да доказват кой е по-значи.
Украинците започнаха да се дистанцират и от участието си в рамките на съветската армия във Великата отечествена война, нещо повече героизираха профашистката организация УПА с нейните ръководители Бандера и Шушкевич, демонтираха паметници на известните пълководци от Втората световна война.
Най-големият проблем обаче настъпи, когато украинците извадиха от статута на втори национален език руския език. И то при положение, че 17 % от населението на Украйна е рускоезично. Най-интересното в случая е, че украинският политически елит говори основно на руски.
В западна Украйна преобладаващо се говори на украински. Неприязън от страна на живеещите в Западна Украйна към Русия имаше още от времето на нашето следване в Лвов. Там се преподаваше на украински и само в групите, където учеха чужденци, беше задължително преподаването на руски. Ние, българите, будехме симпатии с факта, че приемахме да се преподава на украински в нашите групи. По тази причина, въпреки че не говоря украински, го разбирам 100%.
През 2014 година прозападната и силно националистична част на страната взе властта и пристъпи незабавно към забрана на руския език. Цялата ситуация беше разтълкувана от Русия като преврат. Последва анексирането на Крим и това направи конфликта необратим. Крим е бил украински за много кратък период от своята многовековна история – 1954 – 2014. Над 60% от населението му са руснаци и само 24% украински. На непризнатия от западните страни референдум за присъединяване към Русия гласуват над 90 % от населението. Към този конфликт се добавя и конфликтът Донбас. Там руско говорящите са вероятно над 80%.
В конфликта между двете страни активно участва ЕС и САЩ.
По този начин Украйна стана театър където се срещат геополитическите интереси на САЩ и ЕС с тези на Русия. Конфликтът изглежда нерешим. Вероятно ще се търсят компромиси главно между САЩ и Русия.

Ще има ли война?
 
Мисля, че не. Никой не би спечелил от тази война. Въпреки, че ако има някой, за който тази война да е изгодна, то това са производителите на оръжия и от двете страни на конфликта. Но война в центъра на Европа – не ми изглежда реално.

Има ли според Вас оптимистичен вариант за решаване на конфликтите?
 
Оптимистичен вариант за решаване на конфликтите винаги има – Има наука за конфликтите. Те се решават само с компромиси.
Според мен Украйна трябва да изпълни договореното в Минските съглашения. Те не изглеждат добре за нея, защото де факто дават голяма самостоятелност на Донбас, но тези съглашения са подписани от нея. Крим със сигурност няма да се върне в Украйна. Освен с война, но в тази война силата не е на страната на Украйна, независимо от международната подкрепа. От друга страна, Русия влага изключително много средства в Крим – Кримският мост, летища, пътища, така че населението на Крим няма да иска такова връщане. За да приключи този конфликт без война, очевидно че конфликтът Крим трябва да се замрази.